Колко щастливи бяхме в последната година?

Колко щастливи бяхме в последната година?

6% от българите се определят като напълно щастливи

Щастието е субективно състояние - за всеки човек то се изразява в нещо различно, затова са различни и неговите проявления, и пътищата за постигането му. Със сигурност обаче то е част от нас и стремежът към него е толкова закономерен, че е включен като едно от неотменимите човешки права в Декларацията за независимост на САЩ. Въпреки субективния характер на понятието, има няколко общи и измерими параметри, които позволяват да се изчисли индекс на щастието. Мрежата на ООН за устойчиво развитие класира 156 държави въз основа на възприятието за щастие на гражданите им от 2012 г. насам.  

Третото национално представително проучване на Индекс на щастието на българите за пандемичната 2020 г. коментира за БНР Живко Георгиев, социолог, управител и създател на агенция G Consulting, която изготвя проучването. Според данните българинът е наполовина щастлив - индексът показва 57 от 100 точки.  

Националният Индекс на щастието проследява 50 индикатора, групирани в 12 измерения, като тази година обръща специално внимание на ефекта от COVID. 

„Има имерения, които теглят нагоре стойността на общото интегрирано щастие, и там сме далеч над средните световни стойности. Първата е социална подкрепа от близкото обкръжение. Може да си говорим, че има отчуждение между хората, че има разкъсване на родствени връзки, че синът или  бащата е в чужбина, но българинът все още може да разчита много на социална подкрепа, този механизъм функционира", обясни социологът, като подчерта, че този показател обира много от драматичните измерения, които идват от средата, и отбеляза, че по този показател сме десет пункта над средното световно равнище. 

Други индикатори, по които отбелязваме добри резултати, са психическо и физическо здраве - за разлика от много развити страни, българинът усеща себе си добре по тези показатели.  

„Добре сме и по баланс на времето. В сравнение с по-развитите страни, които са еталони за нас, тук балансът между свободно и работно време е малко по-добър. Все пак сме малко по-ориентирани. Този баланс е много по-добър в Близкия изток", коментира Георгиев. 

Това, което смъква с поне един пункт надолу общия индекс, е удовлетвореността от управлението и това не е само през тази година. В цял свят това е най-критичното измерение, никъде хората не са доволни от начина, по който биват управлявани, по който изграждат връзката си с управляващите, но пак сме много под средното. При нас този показател е под 40 пункта, каза социологът. Под глобалните средни стойности оставаме в категориите субективно благосъстояние, достъп до култура, стандарт на живот, качество на околната среда, местна общност. 

Според актуалните данни от тазгодишното проучване само 6% от анкетираните са напълно щастливи и показват резултат между 77 и 100 точки. 22% от населението е в групата на щастливите с резултат 66-76 точки. Отново най-голяма е групата на почти щастливите - 46%, с резултат между 50-65 т.  

Най-потърпевшите от кризата и противоепидемичните мерки според проучването се оказват активните хора под 40 г., които се определят като градско население с високи доходи и модерен, донякъде хедонистичен начин на живот. До голяма степен това се обяснява с високите показатели на измерени негативни преживявания като силно ограничаване на контактите с близки и познати (69%), потиснатост и депресираност от обществената психоза (53%), провалени планове за пътувания и почивки (46%).  

При социални категории и групи, които преди COVID бяха на дъното на Индекса на щастието, се наблюдават позитивни промени. При категорията на пенсионерите и лицата на възраст 70+ години например за първи път е регистриран дял на нещастните под 40%. Още една любопитна разлика в сравнение с предишните две изследвания е, че хората, живеещи на село, са по-щастливи от тези в столицата. 

„Трябва да отчетем като много положителна стъпка това, че изобщо последните години започнахме да говорим за щастието и да го измерваме, нещо което по принцип не е характерно в България", каза пред БНР Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група „Интерпартнерс“ . По думите ѝ винаги си говорим, че сме най-бедната, най-застаряваща нация, че винаги сме на опашката. Самият факт, че хората са попитани за това колко са щастливи, а не колко са нещастни, е огромна крачка напред. 
 

Още по темата във

facebook