ОСП след 2020 г. - време за решения

ОСП след 2020 г. - време за решения Снимка: pixabay.com

Основното притеснение на производителите не са бъдещите правила, а дали ще успеят да се подготвят за прилагането им.

Предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2021-2027 г., представено от комисаря по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган на 1 юни 2018 г., сложи на масата на преговорите три документа - Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП, Регламент относно единната обща организация на пазарите и хоризонтален Регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. С това беше поставено и началото на интензивните дискусии на европейско и национално ниво.

Основните аспекти на предложените промени включват необходимостта от промяна на модела на подпомагане – от „спазване на изисквания” към „резултат и качество на изпълнението”; въвеждане в по-голяма степен на принципа на субсидиарността или казано с други думи - националните администрации сами ще избират мерките, с които ще подпомагат своите земеделски производители, както и начина на тяхното прилагане. Едновременно с това ще бъде предоставена и по-голяма отговорност на държавите членки във връзка с прилагането на ОСП. 

Сред основните аспекти на предложените промени са също така и по-големият фокус към околната среда и климата, както и засилване на опростяването и модернизирането на ОСП. Основен момент от опростяването е свързан с това, че подпомагането по първи и втори стълб на сегашната ОСП се обединява в един общ Стратегически план. 

За да се удостовери постигането на общите и специфичните цели на ОСП, се въвеждат общи показатели, свързани с крайните продукти, резултатите и въздействието. Това включва отговор на следните базови въпроси: Какво си направил? Какво си постигнал? и Какво се е променило?

Държавите членки решават кои цели на ниво ЕС включват на база предварителен SWT анализ и оценка с цел да се идентифицират потребностите и желаните интервенции /мерки/ с оглед националните специфики. Държавите членки ще трябва да изработят и включат в своите стратегически планове по ОСП дефиниции за селскостопанска дейност, земеделска площ, хектар, отговарящ на условията за подпомагане, истински земеделски стопанин и млад земеделски стопанин.

Важен акцент е как ще се развият преговорите в Съвета по земеделие и рибарство, така и в Европейския парламент. Обикновената законодателна процедура, чрез която се одобряват законодателните предложения на Европейската комисия, изисква едновременното им одобрение от Съвета и от Европейския парламент. Форматът на Съвета не може да се прекъсне от избори, но Европейският парламент се избира на всеки 5 години, а през 2019 г. изтича мандатът на настоящия състав на ЕП, който ще се разпусне през март 2019 г., а през май ще се проведат изборите за членове на Европейски парламент. За да се ангажира през есента на 2019 г. новият Европейски парламент с постигнатото от сегашния, то депутатите трябва да гласуват позиция по ОСП до края на февруари, а ако това не стане, реформата може да се забави.

По инициатива на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и със съдействието на Институт за агростратегии и иновации в периода септември-октомври се проведе мащабна разяснителна кампания на законодателните предложения на ЕК за реформа на ОСП. В серията регионални срещи в цялата страна, домакинствани от регионалните структури на НАЗ, в дискусиите участваха както членове на асоциацията, така и заинтересовани стопани от други браншове. В срещите в страната взеха участие производители на плодове и зеленчуци, животновъди и пчелари. Основното притеснение на производителите не са бъдещите правила, а наличието на достатъчен период от време, за да се подготвят за тяхното прилагане. 

Като част от проблемните теми, които се откроиха по време на дискусиите, могат да се посочат следните елементи: 

Намаляването на размера на директните плащания. Според една голяма част от земеделските производители решението дали и в какъв размер трябва да се прилага намалението на директните плащания трябва да бъде взето на национално ниво от всяка една държава членка, като това решение, заедно с неговата обосновка, бъде част от нейния стратегически план. 

Сериозното намаление на бюджета за Втори стълб на ОСП е много обезпокоително. За България намалението на бюджета на Програмата за развитие на селските райони за следващия период е около 400 милиона. Само за сравнение по настоящата ПРСР бюджетът само за 2018 г. е около 333 млн. евро. Предложеният по-нисък процент на съфинансиране, откъдето идва реалното намаление, може да създаде много големи затруднения не само на ниво държава, но и на ниво бенефициент. 

Друго притеснение на фермерите са усложнените изисквания, свързани с предварителните условия и неяснотата относно дизайна на новата доброволна за тях, но задължителна за държавата членка схема, свързана с климата и околната среда. 

Интересна беше и темата, свързана със запазването на директните плащания в стопанствата на фермерите, а не както досега тяхното разходване основно за заплащане за рента. 

Не е достатъчно амбициозно предложението на ЕК по отношение на дигитализацията на земеделието като основен двигател за конкурентоспособността на европейското земеделие след 2020 г.