Липса на кадри, скъп транспорт и кражби по списък

Липса на кадри, скъп транспорт и кражби по списък Снимка: https://pixabay.com

Проучване: въпреки разходите, бизнесът инвестира в AI, нови магазини и самообслужване

Недостигът на персонал, по-скъпият транспорт и професионалните кражби „по списък“ натоварват нехранителната търговия в България. Транспортът поскъпва с от 9% до 20%, незаетите щатни места в отделни обекти достигат 50-60%, а охраната струва до 20% повече, показва неформално проучване на Асоциация на търговците на нехранителни стоки(АТНС) сред шест търговски вериги в сегментите строителство и „Направи си сам“, мебели и дом и спортни стоки. Въпреки това търговците инвестират в нови магазини, кол центрове, AI и каси на самообслужване.

Празни щатове: средно 20%, на места над 50%

Пет от шестте вериги отчитат недостиг на кадри. Според компания от сектора средно 20% от щатните места остават незаети, а в отделни обекти делът достига 50-60%. Това е трайна тенденция, която затруднява графиците и работните процеси. Други търговци посочват липса на мениджърски кадри и по-високи разходи за подбор, обучение и задържане на служители, а трети – натиск от служителите за увеличение на възнагражденията, независимо от ефективността на работата. Само при една от веригите пазарът на труда не ограничава разширяването ѝ.

Транспортът поскъпва с 9% до 20%

Разходите за транспорт растат с 9-10% при част от търговците, а при други са поскъпнали с 20% през 2025 спрямо 2024 г. През 2026 г. увеличението е още по-голямо. Складирането поскъпва до 10% основно заради заплати и наеми. Търговците предупреждават, че ако кризата с горивата се задълбочи и морският път се удължи заради Близкия изток, цената на транспорта може да скочи осезаемо до края на годината.

Кражби по списък

Краде се всичко – както евтини, така и скъпи, малки и лесно препродаваеми стоки: машини, батерии и инструменти, спални комплекти, тигани и дифузери, скъпо облекло от новите колекции. Крадците работят и „по списък“: те имат клиенти за определен тип стоки и крадат целенасочено.

Данните са неравномерни. При един търговец делът на липсите спада от 0,68% на 0,57%, но доказаните кражби растат с между 4% и 8%. Друг отчита ръст на липсите от инвентаризации със 100% през 2026 спрямо 2025 г. Разходите за охрана растат с 5-7% при едни, с 9,5% при други, с 10%-15% при трети и с 20% при четвърти. Само двеот веригите не са увеличавали инвестициите в охрана и техническо наблюдение тази година.

Еврото не е причина за по-високи цени

И шестте вериги отхвърлят еврото като причина за по-високи цени. Те посочват доставчиците, горивата, транспорта, геополитиката и политиката на брандовете. Търговците са използвали различни методи за превалутиране: без закръгляване, закръгляване надолу в полза на клиента или на база европейски препоръчителни цени. Един от тях ежедневно публикува цените на около 40 артикула от потребителската кошница. Най-трудни при прехода към еврозоната са били IT и фискалната адаптация и двойното обозначаване.

Клиентите купуват на промоция и търсят качество

Средната покупка расте с до 10%, но основно заради по-високите цени от марките, а честотата на пазаруване не се променя. Клиентите избягват най-евтините продукти и търсят добро съотношение между цена и качество, като купуват предимно на промоция. Част от търговците виждат по-малък дял на големите ремонти, като цялостна баня или кухня, и очакват поетапно обновяване стая по стая.

„Справедлива стойност“: равни правила за всички

През 2026 г. в сила влязоха няколко промени, които според АТНС затвърждават антибизнес модела:

  • Спиране на сайт. Промени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) позволяват да бъде спрян достъпът до интернет страницата на фирма, ако тя бъде „хваната“ в нарушение 3 пъти в рамките на 10 дни.
  • Забрана за необосновани цени. Други промени в ЗЗП забраняват повишаването на цените, когато то не е икономически обосновано. Търговците трябва да доказват, че има обективни причини. Всеки ден те подават данни за продажните цени на всяка стока от голямата потребителска кошница. Въвежда се и понятието „справедлива стойност“.
  • Приета е и методика за цените, която определя как ще се проверява дали едно поскъпване е икономически обосновано.
  • Забрана за прекомерни цени. Промени в Закона за защита на конкуренцията забраняват „прекомерно високите“ цени и изискват цената да има обоснована връзка с икономическата стойност на продукта или услугата.

И шестте вериги в проучването виждат риск от свръхрегулация. Четири от тях са категорично против, а една посочва, че при над 40 000 артикула методологията е практически невъзможна. Две подкрепят прозрачността, но искат ясни и еднакви правила за всички. От асоциацията настояват, първо, да няма държавна намеса в ценообразуването. Второ, да не се въвежда излишна бюрокрация за доказване на разходите, а да се заложат критерии, които изключват чиновнически произвол.

Инвестиции: магазини, AI и самообслужване

Въпреки нарасналите разходи търговците инвестират в откриване на нови хипермаркети, филиали, колцентрове, изграждане на логистични бази и разширяване на франчайз мрежи. Магазините се обновяват с електронни етикети, дисплеи и инфодескове, а един от търговците е пуснал изцяло нов онлайн магазин. Физическите магазини остават основният канал за продажби. Онлайн продажбите са под 10% от оборота. Расте и Click&Collect – вземането на онлайн поръчки от магазина.

През следващите 12-24 месеца и шестте вериги планират AI и автоматизация: прогнозиране и управление на наличностите, AI агенти за офис процесите, управление на склада и транспорта, дигитално управление на персонала и умно видеонаблюдение срещу кражби. Две от веригите планират и каси на самообслужване. От АТНС обаче предупреждават, че регулаторният натиск може да постави под въпрос бъдещите инвестиции.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: