Испания пред обща стачка

Стачката в Испания е част от стачната вълна в цяла Западна Европа. Франция проведе национална стачка на 5 ноември, Италия се подготвя за обща стачка на 20 ноември, а синдикатите в Белгия обявиха стачни действия на 23 ноември. Исканията в Мадрид, Париж, Брюксел и Рим са почти еднакви: достъпни наеми, адекватни заплати и работещи обществени услуги.

Въпреки този сгъстен стачен график, предварителни данни от Европейския институт за синдикални изследвания (ETUI) сочат, че 2025 г. е била годината с най-мащабни стачки в ЕС от 1991 г. насам. Въпросът е дали настоящата стачна вълна ще „надмине“ по загуби миналогодишните стачки и кои икономики биха загубили най-много от един несъстоял се работен ден.

Това зависи от мащаба на икономиките. Според Евростат Германия би платила най-високата цена – около € 2.5 милиарда, Франция - около € 1,6 милиарда, Италия - близо € 1,2 милиарда. Очакваните загуби за Испания са около € 930 милиона за всеки стачен ден, докато по-малките икономики ще отбележат по-малки загуби - Белгия около € 350 милиона, а Португалия – около € 170 милиона. 

Все пак тези оценки са приблизителни, тъй като икономическите сектори не стачкуват едновременно – най-тежки загуби обикновено търпят транспортът и обществените услуги, докато много производствени предприятия и офиси не спират работа. 

Така или иначе, загубите не са за пренебрегване. Според Френската централна банка (Banque de France), стачките срещу пенсионната реформа през пролетта на 2023 г. са дръпнали назад икономическия растеж на Франция с около 0,1% през първото тримесечие на същата година. През второто тримесечие обаче френската икономика е наваксала изоставането.  Подобен ефект са произвели и стачките от пролетта на 2018 г. 

Някои загуби обаче са окончателни и засягат конкретни групи. Стачниците например губят надницата си за стачния ден. Държавата губи данъчните приходи от неосъществената дейност, а авиокомпаниите и хотелите няма как да си върнат приходите от отменен полет или незаета стая.

Истинският икономически риск обаче са продължителните стачни вълни и редовните стачни действия. Така например миналата година Белгия е отбелязала 1 354 845 загубени работни дни заради стачки. Нидерландия е претърпяла 23 стачки, губейки съответно близо 60 000 работни дни. Загубените работни дни за Германия през същата година са около 645 000. 

Данните са категорични – ако загубите от еднократни еднодневни стачки се компенсират лесно, то ежемесечните стачни действия оставят траен отпечатък върху националните икономики. Първият индикатор за мащаба на загубите са електропреносните мрежи. При мартенската стачка в Испания през 2021 г. потреблението на електричество в ранните сутрешни часове е паднало с 15.4%, а при ноемврийската стачка същата година - с 11.4%. 

Вероятно и утре от испанската електропреносна мрежа ще дойдат първите оценки за мащаба на общата стачка. Все още няма съобщения за отмяна на полети, респ. за загуби на авиокомпаниите, въпреки че синдикатите са призовали и техните служители да се включат в протестните действия. 

Засега борсите не показват симптоми на напрежение. Вчера испанският индекс IBEX 35 отбеляза ръст от 14.1%. От началото на годината с 38% са поскъпнали акциите на една от най-големите хотелски вериги в страната - Meliá Hotels International, докато акциите на Aena, която управлява повечето испански летища, отчитат 21% по-високи цени.

Дали по-широката вълна от протести ще доведе до някаква промяна, ще стане ясно на изборите на 29 ноември.