Колко средства отделят за образование страните в ЕС и до какво води това

Нов анализ на Euronews обаче поставя един прост, но и провокативен въпрос: обвързани ли са образователните бюджети с резултатите на учащите? Не винаги, сочат последните данни за образованието в ЕС. 

През 2023 г. правителствата на ЕС са похарчили общо € 806 милиарда за образование, което се равнява на 4,7% от БВП на блока. По данни на Евростат, средствата са намалели - от 4,96% през 2014 г. до 4,65% през 2023 г.

Най-висок дял от БВП за образование отделя Швеция - 6,8%. Финландия, Исландия, Белгия и Дания също харчат повече от 6%. „На опашката“ са Румъния (с 2.97) и Гърция (3,33%). България поддържа средно ниво с 4.5% от БВП за образование, но според стандартите на покупателната способност (PPS), разходите за един ученик у нас са „на дъното“ (3097 PPS). 

Въпросът е в мащаба на икономиките. С 4.07% от БВП за образование Италия привидно се грижи по-зле от България за учащите, но реалният ресурс на един италиански учащ е 7945 PPS, т.е., над два пъти повече, отколкото България.

Втората уловка: по-щедрото финансиране не означава автоматично по-добри образователни резултати. PISA, програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците, е един от начините за определяне на образователното равнище на завършилите основно образование, като за основни умения се приемат четене, математика и природни науки.

PISA определя учениците с ниски постижения в категория под „ниво 2“ – базовата линия, която ОИСР смята, че ще осигури пълноценно участие на ученика в обществото. Според PISA, образователното равнище в ЕС става по-лошо. През 2022 г. над 27% от учениците в блока остават под ниво 2, при около 20% през 2012 г.

С най-малък дял слабо подготвени ученици е Естония. Сравнително добри резултати постига и Латвия, макар че за образованието в страната се отделят ограничени ресурси. От друга страна в Малта, която е похарчила 9 658 PPS на ученик – т.е., 17% над средното за ЕС, учениците под ниво 2 са над 34%.

С най-слаби резултати е България, като у нас 53.6% от учениците са показали слаба подготовка по стандартите на PISA. Близо до нас е и Кипър, с 53,2% зле подготвени ученици. 

Около наполовина по-малко са учени;ите под ниво 2 е Люксембург, където харчат най-много за образованието на един ученик. Резултатите са подобни и в големите европейски икономики като Франция (26,9% ученици с незадоволителни основни умения), Германия (29,5%), и Италия (29,6%)

В същото време български ученици се представят блестящо на международни образователни състезания, което – както и в други страни от ЕС, насочва вниманието към нивото на преподаване и твърде различните социални и образователни условия в различните категории населени места.

Така или иначе, общите резултати показват, че ЕС все още е много далече от целта си до 2030 г. да сведе групата на слабо подготвените ученици с основно образование до 15%. И това не е самоцел - доклад на Европейската комисията (ЕК) твърди, че слабите образователни умения ще се отразят негативно на производителността, иновациите и икономическия растеж. 

С идеята да се предотврати подобен срив, ЕК насърчава страните в блока до 2030 г. да повишат образователните си бюджети с 8% до 10%. Препоръчват се още по-малки класове, по-персонализирано преподаване, модернизиране на учебните програми с нови технологии и не на последно място - повишена квалификация и по-добри трудови условия на учителите.

Само три години преди 2030, бюджет 2026 на България сви средствата за образование на 4.5% от БВП, при 4.8 за 2025 г.  Очаква се заложеният растеж на БВП от 2.6% реално да увеличи образователния бюджет, но тази опция все още е прогнозна.