Изкуственият интелект прекроява пазара на труда

По-търсени са „първата степен“ работници с доказан опит в работата с изкуствен интелект (ИИ), докато „второстепенните“, които не са работили с технологията, са по-назад в списъка. Според Швейцарската асоциация на служителите, заплати на стойност над CHF 80 милиарда (€ 86 милиарда) вече са пряко свързани с работници, които могат да използват ИИ-инструменти.

Проучване на консултантската група PricewaterhouseCoopers (PwC) установи, че рекордните 25 000 обяви за работа в Швейцария изискват умения за работа с ИИ – с около 9000 повече в сравнение с миналата година. 

Уменията за работа с ИИ са основно изискване в технологиите, телекомуникациите и медиите, за мениджърските позиции в банковия сектор и фармацията и дори в производството на дрехи и обувки, докато обществената администрация е с най-скромни претенции. Според PwC, „ИИ си проправя път в цялата икономика, от традиционните индустрии до услугите“.

Основното предизвикателство обаче не е самата ИИ-технология, а скоростта, с която се развиват тези нови умения в икономиката, образователната система и работната сила, смятат от Швейцарската асоциация на служителите.

Синдикалните организации проявяват критичност, посочваки, че просперитетът – или провалът на икономиката и на всяка компания няма да се реши от алгоритми, а от решенията на хората - управленските звена, политиците, и разбира се, образователната система. 

Но на този етап за работодателите е трудно да бъдат „в крак“ с интегрирането на ИИ в бизнеса, което все още работи на принципа „проба – грешка“. Въпреки това експертите са на мнение, че трудовият пазар подценява рисковете от широкото въвеждане на ИИ в бизнеса и производството. Аналитичният сайт ailayoffs.live обаче твърди, че близо половин милион души по света вече са загубили работата си, защото са били заменени с ИИ-инструменти.

Проверката на фактите нито задълбочава, нито успокоява опасенията. От една страна компанията за резервации на почивки Lastminute.com, обяви през юни, че планира да съкрати 25% от служителите си по света, за да се фокусира в своята стратегия за ИИ.

От друга страна Bloomberg съобщи, че американският автомобилен гигант Ford е наел отново над 300 инспектори по качеството, след като камерите с изкуствен интелект не са издържали сравнението с наблюдателността, опита и съвестното отношение на специалистите по откриване на дефекти.

В много случаи ИИ е обвиняван и за съкращения, предизвикани от съвсем други фактори, както посочи главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман пред CNBC на срещата на върха в Индия през февруари, посветена на въздействието на ИИ върху трудовата сила. Но… мнението му е обяснимо.

Поне засега ИИ-инструменти обикновено се използват в трудовата практика под надзора на хора – например в транспорта, където ИИ навлиза най-бързо, но поне засега технологията работи с „бордови асистент“ – човек, готов да се намеси в непредвидими ситуации, в които ИИ може да реагира погрешно. 

С други думи в транспорта ИИ не печели пълно доверие, макар прогнозите да предричат мащабното му навлизане в тази индустрия, което ще доведе до преструктурирането на работната сила в сектора.

Разбира се, спецификата на труда е много важна. Дори се смята, че компании, които използват изкуствен интелект, за да подобрят производителността и да предложат нови продукти и услуги реално биха наели повече и по-добре платени работници хора.

Наред с това, изглежда, че използвайки ИИ, много компании започват да ценят по-високо някои качества на служителите си. Умения като критично мислене, креативност, комуникационни и лидерски способности, емпатия, ценностна система, обща култура и лоялност сега, на фона на ИИ, като че ли добиват нова стойност. Да приемем, че като обладател на тези качества, човекът е на светлинни години пред ИИ, но разбира се, отново човекът-работодател трябва да ги цени и търси.