И Атина не иска свръхтуризъм

Денонощно прииждащи тълпи туристи с трополящи куфари, оглушителна музика от ресторантите и преливащи кофи с боклук – такава е атмосферата в някога романтичния централен атински квартал Плака. Обединени в асоциация, жителите му са решени да се борят със свръхтуризма, който прави квртала им неузнаваем, унищожавайки наговия дух. 

Атина вече е в топ-10 на най-посещаваните европейски градове, казва статистиката. Туристите все повече оценяват древния град като люлка на западната цивилизация, докато преди десетилетия гръцката столица беше по-скоро спирка между летището и пристанище Пирея, откъдето потеглят корабите с курортисти за многобройните гръцки острови

Наричан „кварталът на боговете“, квартал Плака е в подножието на хълма, увенчан с Акропола и хилядолетния храм Партенон – обекти на световното културно наследство, посетени миналата година от почти 4.5 милиона души. С живописните си тесни улички, кафенета, таверни, малки църкви, сувенирни и антикварни магазини, кварталът е привлекателен център за туристите. 

Но според асоциацията на жителите му, „Плака губи душата си”. Те оценяват туризма като стълб на гръцката икономика в трудните години след световната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. Но заедно с това, атиняни не приемат невероятния скок в цените на имотите и наемите, както и обезличаването на традиционната атмосфера.

Така е и в много от най-старите и най-посещавани европейски градове. Протести посрещат туристите на Канарските острови, в Барселона ги атакуват с водни пистолети, а Венеция въведе такса за всеки влизащ в града турист, опитвайки се да контролира туристическия поток. 

Оценявайки, че „райони като Плака са пренаситени”, кметът на Атина Харис Дукас смята, че за да не се стигне на „етап Барселона”, трябва да се действа, преди да е станало твърде късно.

Затова от скоро Плака разполага с „интервенционен екип“, свързан с полицията, на когото всеки жител на квартала може да докладва за нередности – напр. ресторанти, заемащи обществени площи, паркирани по тротоарите коли или жилища, предлагани неправомерно за краткотраен престой на туристи. 

Президентски указ от 1993 г. уточнява предназначението на всяка сграда в квартал Плака, като хотели са разрешени само на определени улици. Но „тези правила се заобиколят“, като „цели къщи” се преустройват в няколко туристически апартамента и се рекламират на популярните платформи за краткосрочно наемане, казват жители на Плака, посочвайки, че има дни, в които туристите в квартала им са четири пъти повече от местните хора.

Чрез своята асоциация, те вече водят дело срещу 16 сгради, превърнати в сезонни имоти за отдаване под наем. Обвинението ги определя като незаконни хотели – с рецепции, хотелско обслужване и сервиране на храна - и очаква в края на септември съдът да стигне до решение, което да създаде важен правен прецедент.

През 2024 г. в центъра на Атина са регистрирани 12 000 жилища за краткосрочно наемане, което е довело до скок на наемите и за местните жители. Тази година гръцкото правителство забрани регистрацията на нови апартаменти в платформите за краткосрочно отдаване под наем в централните райони на гръцката столица. Жителите на Плака обаче се съмняват в ефективността на мярката, виждайки ежедневно в медиите предложения за инвестиране в имоти, подходящи за бизнес тип Airbnb. 

С други думи, проблемът не е в законите, а в прилагането и спазването им. В борбата си да защитят своя начин на живот, жителите на Атинския квартал Плака се надяват да променят това.