Какво бъдеще очакват европейските фермери?

Общоевропейско проучване на CropLife Europe, Ipsos и Euronews проследи все още тлеещото недоволство в съсловието, като 55% от фермерите са готови да протестират отново – защото не виждат съществени промени нито в строгите европейски разпоредби, нито във високите производствени разходи. 

Анкетата установи ясно едно: селскостопанската индустрия е в криза. За една година над 90% от фермерите са разочаровани както от отсъствието на конкретни политически реформи, така и от слабата ангажираност на правителствата към бранша. 

Половината от анкетираните смятат, че икономическата им ситуация е все така обременена с регулаторни и административни тежести, дори е станала по-лоша. Над две трети констатират, че международната конкуренция се е засилила и почти 25% смятат, че ЕС се проваля в управлението на селскостопанския внос от страни с различни регулаторни стандарти.

Изменението на климата се по-стабилно се оформя като „тихия център” на селскостопанската криза, макар че само 18% от фермерите определят за приоритет адаптацията на селското стопанство към новите климатични условия. Всеобщо е мнението, че и в това отношение подкрепата е неадекватна, докато селскостопанските производители понасят тежестта на екологичния срив и влошаващите се икономически реалности.

За две трети от анкетираните и през 2025 г. изкупните цени остават ниски, а инвестициите в нов инструментариум – недостъпни. Направо казано, европейските фермери се виждат хванати в капана на спираловидна несигурност и непрестанна борба да покрият производствените си разходи. 

Екологичните разпоредби влошават тази ситуация. Реални примери са Франция и Германия, където приближава края на субсидиите за гориво, докато в Нидерландия основният натиск върху фермерите са изискванията за по-малко емисии от животновъдството. Сушите и ограниченията при използването на водата остават тежък проблем за селското стопанство в големи части на Европа, по-специално в Испания, Гърция и Франция.

Въпреки мрачната ситуация, лъч оптимизъм идва от младите фермери, които все още намират удовлетворение в работата си. Разбира се, всички се стремят към успех в бизнеса, като  фермерите във Франция, Полша, Ирландия, Нидерландия и Румъния са най-оптимистични, макар и умерено.  Важно е да се отбележи, че в тези страни фермерите се сблъскват с по-малко икономически трудности, но при същите сковаващи регулаторни и административни условия. 

Като цяло резултатите от анкетите категорично показват, че нещо трябва да се промени – и фермерите знаят какво.

Първо, те са за много по-целенасочена финансова подкрепа и преразпределение на печалбите – това са двете задължителни условия за 82% от анкетирраните, а 65% добавят неотложното регулаторно и административно опростяване на изискванията в селското стопанство. 

Един на всеки трима фермери би бил доволен от по-голяма подкрепа за научните изследвания в сектора, както и от по-добър достъп до иновации, включително ефективни инструменти за защита на културите и добитъка, усъвършенствани техники за напояване, устойчиви на суша семена и инструменти за цифровизация в земеделието. Важно е, че фермерите разглежда тези мерки като път за смекчаване на климатичното въздействие, намаляване на разходите и повишаване на печалбите. 

Според фермерите, условието за всички тези промени е преди всичко политическата воля както на ниво Европейски съюз, така и в националните правителства. Селскостопанските производители вярват, че само по този път кризата в европейското селско стопанство може да премине към устойчивост, което означава ЕС да осигури бъдещето на своите фермери и да избегне риска от провал в хранителната система на континента.