Отношения от космически мащаб: Русия и Китай ще строят база на Луната

Отношения от космически мащаб: Русия и Китай ще строят база на Луната

Три поредни години Пекин води по брой ракетни изстрелвания, космическият бюджет на КНР отстъпва само на Щатите

През февруари 2012 г. Управлението за отбранителна наука, техника и промишленост на Китай публикува първата пълна топографска карта на лунната повърхност с резолюция седем метра, създадена на базата на снимки от втората китайска лунна мисия "Чанъе-2" ("Лунна принцеса-2"). Третата мисия "Чанъе-3", в рамките на която през декември 2013 г. за първи път след съветската АМС "Луна-24", след 37 години, извърши меко кацане на Луната, достави на спътника на Земята лунохода "Юйту"("Нефритеният заек").

През 2019 г. Китай беше първият, който кацна с безпилотната космическа станция "Чанъе-4" на обратната страна на Луната. Пристигналият заедно с нея луноход "Юйту-2 " и до днес работи успешно.

И накрая, в края на 2020 г. апаратът "Чанъе-5" взе проби от лунната почва и ги достави на Земята. Преди това само СССР и САЩ успяха да направят това. Освен това, в рамките на тази мисия беше осъществено първото в историята автоматично скачване в окололунна орбита.

Етапи на лунните програми

И трите лунни програми - американската, китайската и руската, могат да бъдат разделени на три големи етапа.

Първият е създаването и тестването на комплекс от технически средства за полет до Луната, преди всичко свръхтежки ракети и пилотиран кораб, както и разполагането на окололунен орбитален комплекс.

Вторият са пилотирани полети около Луната, кацане на човек на нейната повърхност и доставка там на транспортни средства и първи елементи за лунната база

Третият е изграждането и дългосрочната експлоатация на лунна обитаема база.

Руската лунна програма предвижда през 2028-2029 г. безпилотно посещение на Луната, а през 2030 г. - кацане на човек. За целта се разработват свръхтежката ракета "Енисей" и пилотираният кораб "Орел". Вярно е, че сега и двата проекта са преустановени, а вместо четириместния "Орел" се обмисля възможността за създаването на неговата лека версия - корабът "Орльонок" за двама космонавти. Той ще може да бъде доставен на Луната от вече съществуващата в Русия тежка ракета "Ангара-А5", по-точно - нейната модификация с водороден двигател "Ангара-А5В".

Китайците вече имат готов пилотиран кораб от ново поколение, аналог на руския "Орел", и продължаван разработката на свръхтежката ракета"Чанчжън-9" ("Великият поход- 9").

Известно е, че през 2023-2024 г. в района на Южния полюс на Луната Китай смята да разположи роботизирана научна станция, а през 2028 г. да изпрати там космонавти.

В същото време Пекин не съобщава за планираните срокове за покоряването на Луната, а само редовно докладва за новите постижения и бавно, но сигурно се движи напред с постоянството на "целеустремена костенурка". Така наричат Поднебесната империя, имайки предвид баснята на Езоп: трудолюбивата костенурка в крайна сметка изпреварва самоуверения заек, под който, разбира се, подразбират САЩ.

Какво се крие под абревиатурата МНЛС

В официалния коментар на "Роскосмос", публикуван след подписването на меморандума между държавната корпорация и CNSA, се казва, че под Международна научна лунна станция (МНЛС) се разбира "комплекс от експериментално-изследователски средства, създавани на повърхността и/или в орбитата на Луната, предназначени за провеждане на многопрофилни и многоцелеви научно-изследователски работи".

Тоест, на този етап не става дума за обитаема база, а за координация на работата на комплекс от руски и китайски автоматични апарати, намиращи се както в орбита, така и на повърхността, и за съвместни експерименти.

До 2025 г. Русия и Китай планират няколко отделни лунни мисии. Това ще подготви почвата за бъдещи пилотирани полети, планирани за следващото десетилетие.

Така например, "Луна-25" трябва да изследва повърхността на спътника и да извърши сондажи в района на Южния полюс. Именно тук, според учените, са концентрирани залежите от воден лед, необходими за лунната база. Стартирането на космическата станция е планирано за октомври тази година.

През 2024 г. ще стартира "Луна-26"  - най-вероятно вече във връзка с китайския "Чанъе -7", а година по-късно - "Луна-27" и "Чанъе-8". На борда на тези апарати ще бъдат поставени камери с висока разделителна способност, георадари, неутронни сензори, спектрометри, сеизмометри, магнитометри, анализатори на вода и водородни изотопи и други прибори, които сега се разработват от учени в десетки институти на Русия и Китай. Апаратите ще поддържат връзка със Земята и помежду си чрез ретранслационни спътници в орбитата на Луната.

За това няма да са необходими свръхтежки ракети и пилотирани модули за кацане. Към спътника на Земята ще летят "Ангара-А5" и "Чанчжън-5", а "Луна-25"ще бъде доставена от ракетата от среден клас "Союз-2.1 б". Нослед това неизбежно ще са необходими нови технологии и конструкторски разработки.

От лунната станция - до построяването на град на Луната

За това до какво ще доведе сътрудничеството между Русия и Китай в усвояването на Луната, все още е рано да се говори. В момента няма нито конкретни планове, нито бюджети. Страните само се договориха за подготовката на пътната карта на МНЛС и представянето й пред световната космическа общност.

Но увереността и постоянството, с които Китай реализир лунната си програма,в която резултатите от всяка стъпка поставят основата за следващата, вдъхват оптимизъм. Русия се нуждае от такъв надежден партньор в Космоса.

Китай, от своя страна, е заинтересован от съвместното използване на технологии, разработени от Русия през дългите години на космически изследвания. Местните предприятия произвеждат уникални устройства, които успешно работят в много проекти.

Освен това Русия има богат опит в изграждането и експлоатацията на обитаеми станции в орбита. Това ще бъде много полезно за окололунната орбитална станция - плацдарм за доставка на товари и екипажи до Луната и обратно. Могат да се използват руските елементи на МКС.

Що се отнася до последния етап - лунната база, тук никой няма опит. Предстои разработването на технологии за абсолютно нови задачи - усвояване на жизнената среда на Луната, получаване на електричество, кислород за дишане и водород за ракетно гориво.

Перспективите за такъв грандиозен проект до голяма степен зависят от това доколко успешно Русия и Китай ще изпълнят съвместния първи етап.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: