Мрачни очаквания сред руския бизнес пред годишнината от нахлуването на Русия в Украйна

Но войната, обявена първоначално от Кремъл като „светкавична”, навлиза във втората си година и най-богатите руснаци се страхуват да не загубят най-важните си активи – фабрики, заводи и залежи полезни изкопаеми на територията на Русия, пише Bloomberg.

За да финансират украинската кампания в условията на срив в бюджетните приходи, Кремъл вече обмисля "еднократни" данъци за големи компании, включително производители на въглища и торове. В същото време една трета от територията на Русия, която осигурява 40% от националния БВП, вече де факто е в предвоенно положение. Това дава на властите широки правомощия да диктуват политиката на компаниите - включително какво да се произвежда и колко да струва, а предвид примери от близкото "следприватизационно" минало, бизнес-магнати казват, че очакват и искания за пари в брой.

Много олигарси се опасяват, че акивите им ще бъдат конфискувани в полза на техни конкуренти, лоялни към правителството и войната, като не изключват и национализация, казват пред Bloomberg запознати източници. Според тях, не може да се разчита на уверенията на Кремъл, че зачита правата на собственост, тъй като Владимир Путин е готов да пожертва почти всичко в името на войната.

Всеки ще трябва да пожертва нещо, потвърждава източник на Bloomberg, близък до Кремъл. Според него, Путин поне засега е против евентуална национализация. Това обаче не е достатъчно, за да неутрализира страха, обзел олигарсите – и имат добра причина за това.

 Източници на Bloomberg казват, че висши корпоративни ръководители са провели частно проучване на  конфискацията на активи във фашистка Италия. В разговори други са правили паралели с мобилизацията на големи частни предприятия в нацистка Германия. Случайно - или не, и двата "примера" са свързани с тоталитарни режими и ситуация на война.

Събеседник на Bloomberg, представил се като дългогодишен бизнес-лобист в Руската федерация, е убеден, че държавата ще вземе всичко, което намери за добре. Като признак за това той посочва, че вече не работи т. нар. „телефонно право” - общоприета практика на олигарсите да защитават интересите си, "звънвайки" на свои хора в правителството.

В особено рискова ситуация са крупни бизнесмени, смятани за „недостатъчно лоялни” към режима – например, напусналите Русия след нахлуването в Украйна, посочва пред Bloomberg един от тях, привеждайки като пример принудителните продажби на „Яндекс” или на „Тинкоф Банк” за малка част от пазарната им цена.

Междувременно Държавната дума вече обсъжда възможността за лишаване от гражданство и собственост на хора, които са напуснали страната и критикуват войната. Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев вече предложи да им се определи статут „врагове на държавата“.