Започна делото за най-голямата финансова измама в Германия

Процесът започна днес в строго охранявана съдебна зала в затвора Щаделхайм в Мюнхен, на 5 метра под земята, с бомбоустойчив таван, подготвена за процеси срещу заподозрени в тероризъм или мафиоти. 

Подсъдимите са Маркус Браун, главен изпълнителен директор на Wirecard от скромното ѝ начало, през нейния метеоритен възход, до зрелищния ѝ крах, който е в предварителен арест и отрича каквито и да било нарушения, плюс бившият директор на дъщерното дружество на Wirecard в Дубай Оливър Беленхаус и счетоводителят Щефан фон Ерфа.

На подсъдимата скамейка обаче ще липсва бившият главен оперативен директор на Wirecard, Ян Марсалек. Смята се, че в разгара на скандала през юни 2020 г. е излетял с частен самолет от Виена за Беларус, но е забелязан в Русия. Според следствието, издирваният от Европол е установил там тесни връзки със службите за сигурност, което Москва, разбира се, отрича. 

Преди грандиозния крах, Wirecard е германската история на успеха, която дори Ангела Меркел лансира при посещението си в Китай през 2019 г. Компанията стартира през 1999 г. с обработка на онлайн плащания с кредитни карти, основно към сайтове за порнография и хазарт. В настъпилия разцвет на безкасовите плащания започва интензивно онлайн банкиране, издава кредитни карти, през 2005 се листва на Франкфуртската борса, а през 2018 г. се присъедява към индекса Dax 30 на водещите германски компании, докато акциите ѝ скачат до € 140, а стойността ѝ - до € 24 милиарда, припомня ВВС.

Първи Financial Times (FT) се усъмни в отчетите на компанията, а през 2016 г. разследваща фирма я обвини в пране на пари и измами, но с подкрепата на германските власти Wirecard отклони обвиненията. През 2019 г. отново FT разкри фалшифицирани дати на договори, а изтекли документи показаха и счетоводни проблеми в азиатските операции на Wirecard, но компанията обвини "журналистите и спекулантите".

Вместо да разследва Wirecard, германският финансов регулатор BaFin избра да разследва журналистите, но забрани "къси" операции с акциите на компанията, които паднаха с над 40%. Принудена да признае, че от сметките ѝ липсват € 1.9 милиарда, през 2020 г. Wirecard обяви несъстоятелност. Две банки във Филипините, за които се смяташе, че държат парите, заявиха, че не са били клиенти на Wirecard и опасенията са, че компанията никога не е притежавала тази сума. Деветмесечно разследване миналата година установи и още пропуски, в т.ч. и на одиторите Ernst and Young, вписали се на свой ред в историята на измамата и позора.

Очаква се процесът да продължи до 2024 г. Мнозина, които загубиха големи суми, инвестирайки в злополучната мюнхенска компания, ще наблюдават делото отблизо. Без съмнение, FT ще направи същото. Откривайки странни аналогии с измамите и срива на американския „Енрон” през 2000 г., разследващите журналисти на авторитетното издание задават въпроса: защо и държавници, и финансисти, и клиенти отново и отново се поддават на ореола на „големите пари” и пропускат (съзнателно или не) възможността за измами. 

След тежката енергийна криза заради секналите руски газови доставки, историята с Wirecard на свой ред разтърси из основи прословутата немска стабилност, но поднови и темата за тежката обвързаност на Германия с Русия, „приютила” главния обвиняем по случая. 

Последна горчива чаша с руски привкус са и резултатите от вчерашната полицейска акция, проведена в цяла Германия, с участието на 3000 полицаи. Според Тhe Insider, сред задържаните 25 крайнодесни антиправителствени терористи е и руската гражданка Виталия Б. През юни тя се е подвизавала в руското посолство в Лайпциг, а през юли там се е появавал често и главният заподозрян сред арестуваните вчера. Следствието допуска, че е търсил връзка с руските власти, за да им предложи партньорство.