Половин трилион евро за възстановяване одобриха финансовите министри от ЕС

Финансовите министри от Еврoпейския съюз се споразумяха за приемането на спасителен пакет на стойност около 500 млрд. евро в подкрепа възстановяването на икономиките на страните-членки от коронавирусната пандемия и следващата я икономическа криза. 

Това стана факт след трудни преговори, продължили близо 10 дни, и бе обявено в нощта на 9 срещу 10 април от португалския финансов министър и настоящ председател на Еврогрупата Марио Сентено.

Планът, който е най-мащабният подобен досега, предвижда подпомагане по три направления. Първото от тях е запазено само за 19-те членки на еврозоната и представлява кредитна линия в размер до 240 млрд. евро от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Ползването ѝ е обвързано с условието средствата да са пряко или косвено предназначени за преодоляването на последиците от разпространението на COVID-19.

Чрез второто направление се предоставя възможност държавите от ЕС да ползват гаранционен фонд от Европейската инвестиционна банка за подпомагане ликвидността на бизнеса. Този инструмент ще бъде в размер на 200 млрд. евро.

Третото направление също ще е достъпно за целия ЕС и е свързано с обявената от Европейската комисия програма SURE от 100 млрд. евро за осигуряване заплатите на работници, които иначе биха изгубили своите работни места. За целта ЕК ще емитира общ дълг, обезпечен с държавни гаранции от всички 27 страни-членки на ЕС на обща стойност 25 млрд. евро. Целта на SURE е да бъдат предоставeни заеми на страните, които искат по този начин да финансират програмите си за заетост. Такива инициативи вече стартираха в някои държави от Северна Европа, а така също и в България чрез мярката „60 към 40”. 

Приетият спасителен пакет от половин трилион лева обаче вероятно ще се окаже твърде недостатъчен за справянето с последствията от кризата в ЕС, тъй като по изчисления на Европейската централна банка само икономиките от еврозоната ще имат нужда от поне 1,5 трилиона евро. От друга страна, въпросът за т.нар. коронаоблигации продължава да изглежда все така неразрешим, като срещу тяхната ефективност и целесъобразност твърдо се изказаха представителите на Германия, Нидерландия, Финландия и Австрия.

„Този спасителен пакет не е крайната точка. Трябва да направим повече за Европа и ние ще направим повече за Европа”, заяви Сентено, който изрази задоволството си от сключеното споразумение, определяйки го като „победа за Европа”.