Какво искаше и какво постигна Владимир Путин след седем месеца война

В ранната сутрин на 24 февруари руският президент определи целите на своята „специална военна операция“ така: защита на рускоезичното население, демилитаризиране, денацификация и неутралитет на Украйна. По съветска традиция (Унгария 1956 г., Чехословакия 1968 г., Афганистан 1979 г.), Путин каза, че е "взел решението", след като ДНР и ЛНР са поискали помощ и заяви, че „Русия няма планове да окупира украински територии“.

Целите обаче се "обогатиха". Външният министър Сергей Лавров поиска „да се сложи край на безразсъдната експанзия на господството на САЩ“ и допълни,че „географските цели са променени и включват не само ДНР и ЛНР, но и редица други територии". Високопоставен генерал уточни, че „контролът над Южна Украйна е и път към Приднестровието, където също се наблюдава потисничество на рускоезичното население“. 

Резултатът? След седем месеца война Украйна не се „демилитаризира”, а се въоръжи с най-модерно оръжие за милиарди долари. Не се и „денацифицира”, защото нацисти в Украйна не се откриха. Вместо да го защити, руската армия избива рускоезично население – като в разрушения до основи Мариуопул, (89% рускоезични), в Харков (95%) и Николаев (50%). 

Силите на НАТО около Русия сега са десет пъти повече, до няколко години се планира още десетократно увеличение, а с присъединяването на Финландия и Швеция, руската граница с държави-членки на алианса се удвои. И разбира се, след всички масови убийства на цивилни и деца, след разрушения и военни престъпления, Украйна категорично е далеч от неутралитет.

Сметката? Според американското разузнаване, Русия е изгубила около 80 000 души: до 20 000 убити и 60 000 ранени и пленени. Унищожени са хиляди танкове, бронетранспортьори, самолети и хеликоптери. Изчерпано е почти цялото високоточно оръжие. Русия провежда „частична” мобилизация, губи работна сила и натоварва икономиката си с издръжката на още 300 000 войници - засега. 

Всеки ден война струва на руските данъкоплатци около $ 500 милиона. Дефицитът във федералния бюджет е 892 милиарда рубли. Приходите от петрол и газ са паднали с  22,5%, от данъци - с почти 30%. До края на годината се очаква спад на БВП с 8% и прогресивно свиване на икономиката поне в следващите две години.

Според граничния паспортен контрол, от началото на войната до м. септември близо един милион руснаци са емигрирали, а обявената мобилизация подгони навън още хиляди руски мъже. Войната изостри етническите конфликти в цялата руска територия и в постсъветското пространство. Тогава, какви са плановете на руския президент?

Пред репортери на Срещата на страните от ШОС в началото на месеца, Путин леко „модифицира” целта - "освобождаване” на цялата територия на Донбас и обяви: „С бавни темпове, но руската армия окупира все нови и нови територии. Ние не бързаме". Той обясни, че Русия "не воюва с пълна армия", а само с т.нар. „контрактници”... След това обяви „частична мобилизация”, която на втория ден се превърна в поголовна. Сега вече руската общественост осъзна, че войната не е „някъде там” и не означава само „без кока-кола” или без курорт в Крим.

В руското общество сработи атавистичният рефлекс – „бий се, или бягай”. Изглежда, бягащите са повече. Не е ясно колко са мобилизираните за три дни, но от цялата „страна огромная” съобщават за мобилизирани възрастни мъже, хора със здравословни проблеми, студенти, многодетни бащи, т.е., все такива, които указът на Путин изключваше. Но за какво ли всъщност не излъга досега руският президент?

„За удобство на гражданите” се откриват временни мобилизационни пунктове в музеи и театри. В окупираните територии текат референдуми за присъединяване към Русия. Гласува се под строй, в съпровод от въоръжени "помощници",  гласува се в кафенета, магазини, автобуси, и разбира се, без "отживелици" като тъмни стаички... изглежда, пак „за удобство на гражданите”.

Каквото и да е искал Владимир Путин, в крайна сметка той наруши всякакви правни и човешки норми, съсипва Русия и Украйна, бълва лъжи, унищожава десетки хиляди животи, хвърляйки света в кръвопролитие и недоимък, смятани доскоро за немислими през 21 век.