Съвършенството и величието на природата - пъстроопашат крайбрежен бекас

Пъстроопашатият крайбрежен бекас е една такава невзрачна, сива, с кафяво коремче, почти никому неизвестна птичка. От време на време попада в полезрението - с две думи, нищо особено.

И тя щеше така и да си живее непозната за никого и да лети от край до край незабелязана. Но ето че към една такава птичка вързаха малък сателитен предавател, за да се проследи целия път на пътешественичката при полета й към топлите страни.

На шестнадесети септември ято пернати напусна Аляска, насочвайки се на юг. След единадесет дълги дни над пустинния океан, без нито един видим ориентир, ятото долетя до островите на Папуа Нова Гвинея.

А по-нататък?

По-нататък се случи нещо напълно необяснимо за учените-наблюдатели. Сякаш надничайки в някаква невидима карта, ятото от пъстроопашати крайбрежни бекаси рязко се обърна и се насочи към желания залив в Нова Зеландия.

Това са дванадесет хиляди километра! Малката птичка-рекордьорка стана участник в най-дългия непрекъснат прелет на птици, известни на науката.

Но думата ми сега не е за самата птичка…

А за това - как така?

Откъде знае тази птичка накъде да лети?

Как да живее?

Как да премине през този живот без нито един ориентир?!

Как така тя знае, а аз не…

Иска ми се да преклоня глава пред съвършенството и величието на Природата и да я помоля да ни направи част от своето съвършенство. Всички нас.

Поглеждайки хаоса наоколо, който ние породихме с необуздания си егоизъм, се чувстваш като нищожно същество, което не знае как да изживее следващата секунда…

Как да станем част от Великото Единство и Съвършенство?

По материали на Игор Каган

*Пъстроопашатият крайбрежен бекас (Limosa lapponica) е птица от семейство Бекасови. Среща се и в България много рядко, по време на миграцията или като зимен посетител.