Организацията по прехрана и земеделие при ООН очаква продоволствена криза

Организацията по прехрана и земеделие при ООН очаква продоволствена криза Снимка: archyde.com

С блокирания износ и невъзможността хората в Украйна да обработват земята си, руското нахлуване е сериозно изпитание за хранителните системи по света

Най-тежки последствия  от войната в Украйна може да се очакват на първо място при пшеницата, пише Euronews Green. Тази основна зърнена култура съставлява около 20% от калориите и протеините, консумирани в света. Почти една трета от световния износ на пшеница идва от Русия и Украйна, известна като житница на Европа.  Фермерите в Украйна не могат да засеят, пристанищата са затворени, инфраструктурата е в хаос, така че  може да се очертае недостиг на пшеница. 

Над 50 държави зависят от руска и украинска пшеница. Някои от най-големите вносители на пшеница от двете държави са регионите в Северна Африка, включително Нигерия, една от най-бедните нации в света, а снабдяването от други доставчици означава по-високи цени - от около € 275 за тон през януари (което вече е високо), до почти € 450 за момента, т.е., над 60% увеличение само за няколко седмици и цена, която не съществуваше от поне 15 години. Това ще се отрази и на някои основни храни като хляб, тестени изделия, паста и зърнени проукти.

Русия и Украйна държат около 70% - 80% от световния износ на слънчогледово масло. Слънчогледът е националното цвете на Украйна. Според търговската група Fedoil ЕС внася всеки месец около 200 000 тона украинско слънчогледово масло. Слънчогледът се сади от април до май и конфликтът вероятно ще попречи на процеса. Заради мобилизацията и миграцията работната ръка рязко намаля, липсват и жизненоважни за земеделието доставки.

Супермаркети в Испания и Италия вече ограничават продажбата на слънчогледово олио, след като инвазията в Украйна доведе до паническо изкупуване. Купуват обаче не само потребители, а и производители на пържени закуски, напр. чипсове, така че и в този огромен сектор може да се очакват по-високи цени и недостиг.

Царевицата е друг основен хранителен продукт, който се отглежда в Украйна и Русия. Двете страни са съответно четвърти и пети по обем износител на царевица в света, съставлявайки заедно около една пета от общия износ на тази култура. Тази година се очакваше Украйна да отгледа рекордна реколта от царевица и да изнасе почти 80% от произведеното. Но ако в пиковия сезон за износ пристанищата са затворени, царевицата трудно ще излезе от страната.

Освен прекия недостиг на царевица, тази култура може да повлияе силно на производството на месо, тъй като е основна храна в животновъдството по света и повишаването на цените може да се отрази и на цената на месото.

Правителствата тряба да се погрижат за прехраната на населението си.  Министрите от G-7 вече излязоха с изявление, че ще „направят необходимото, за да предотвратят и реагират на продоволствена криза", като подчертават, че G-7 „няма да толерира изкуствено завишени цени, които биха могли да намалят наличността на храни и селскостопански продукти”.

С очертаващия се потенциален недостиг и нарастващи разходи за живот, намаляването на хранителните отпадъци никога не е било по-важно. Смята се, че всяка година една пета - или 88 милиона тона от цялата храна, произведена в Европа, се изхвърля. Като се стремим да намалим това, което похабяваме, като използваме изчерпателно проуктите и намираме начини да спасим това, което в богатите нации често се прахосва, можем да облекчим недостига в хранителната система, съветва Euronews Green.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: