Европейските лидери започват преговори по плана за фискални стимули

Европейските лидери започват преговори по плана за фискални стимули

® Photo by Martin Krchnacek on Unsplash

27-те европейски правителства договарят за първи път в петък (19 юни) предложение за 750 милиарда евро за справяне с кризата на COVID-19.


Новият план за стимулиране обаче предизвика разделение сред страните от ЕС и не е ясно кога те ще успеят да преодолеят различията си. „Това е необходима стъпка“, каза европейски служител от Брюксел, който не иска да бъде назован поради чувствителността на разговорите, в четвъртък (18 юни) относно първите преговори между лидерите.


Очакванията са, че видеоконференцията в петък няма да доведе до споразумение и ще бъде необходима поне още една среща на върха - най-вероятно чрез срещи лице в лице - преди да бъде одобрен нов фискален стимул. Регионът се бори с една от най-тежките икономически кризи в следвоенното време. Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, отчете през май свиване от 7,4% на брутния вътрешен продукт през 2020 г.


Въпреки това прогнозите зависят от това как се развива здравната криза и от това дали европейските икономики ще успеят да се отворят напълно в идните месеци. „Крайната ни цел е да постигнем сделка възможно най-скоро. Все още има доста път до постигане на споразумение, така че ще трябва да работим усилено в следващите дни и седмици ", каза председателят на Европейския съвет Чарлз Мишел, който ръководи разговорите между лидерите на ЕС.


Европейските лидери не са се срещали лично от февруари поради коронавирусната криза, а различни технократи твърдят, че видеосрещите са по-трудни за договаряне на числа и преработка на документи. Следователно срещата на високо равнище лице в лице в Брюксел би била важна стъпка към новата фискална стимулация.


Кои са точките за преговаряне?


27-те страни имат различия по отношение на това колко трябва да заемат от капиталовите пазари, като някои държави твърдят, че 750 милиарда евро са твърде много. Има разделение и по какъв начин тези пари трябва да бъдат разпределени и под каква форма.


Искаме да върнем парите обратно в един момент“, каза вторият служител, който работи за една от така наречените пестеливи страни. Като „пестеливи" са нарочени държавите Австрия, Холандия, Швеция и Дания. Те са били най-гласовитите противници за набирането на такава безпрецедентна сума от публичните пазари и за разпределянето на тези пари най-вече под формата на безвъзмездни средства.


В съвместна статия, публикувана във Financial Times, държавните глави на четирите държави заявиха тази седмица: „Няма такова нещо като нови или свежи пари. Изразходваните пари също ще трябва да бъдат спечелени и върнати от данъкоплатците.“ Освен това има и други препятствия за преодоляване, като например какви условия трябва да бъдат поставени към новите фондове и как европейските държави ще изплащат новия дълг.


Последното се превърна в още по-сложна тема, след като Съединените щати обявиха в сряда (17 юни), че се оттеглят от преговорите за международен цифров данък и заплашиха с ответни мерки, ако ЕС продължи напред с плановете си.


Европейската комисия предположи, че облагането с данъци на технологичните гиганти може да бъде начин за увеличаване на приходите и изплащане на част от новия дълг. Но прилагането на това мито в целия ЕС ще бъде по-трудно без компромис oт страна на САЩ.


Белият дом заплаши, че ще наложи търговски мита за страни, които облагат технологичните гиганти, тъй като смятат, че митото несправедливо е насочено към американските компании. В резултат на това европейските правителства са изправени пред труден избор между данъчно облагане на технологични гиганти и потенциално започване на търговска война със САЩ.



Прочетете още за:
европейски съюз икономика търговия

  0 
  1