ЕК намали очакванията си за спада на БВП на България през 2020 г.

ЕК намали очакванията си за спада на БВП на България през 2020 г. Снимка: unsplash.com

Безработица расте до 5,8% в края на 2020 г., следващите две години обаче намалява

В есенната си прогноза Европейската комисия (ЕК) коригира своите очаквания за спада на БВП на България през 2020 г. от 7,2 % през пролетта, на 5,1 %. Резюме на доклада на комисията може да се види на сайта на Министерството на финансите.

Според Комисията икономиката на страната е започнала да се възстановява след дълбок спад през второ тримесечие. Потиснатото потребителско доверие и повишената несигурност ще продължат да оказват влияние върху потреблението и инвестициите до края на годината. Очаква се растежът на БВП да достигне 2,6% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. Износът и потреблението ще допринесат положително за растежа през следващите две години, в съответствие с положителното развитие на външното търсене и пазара на труда. Според оценките на Комисията през 2020 г., съпоставено с данните на 27-те държави-членки, страната ни е с най-ниският бюджетен дефицит, по най-нисък дълг е на трето място, а спадът на БВП е по-малък от средния за ЕС.

Анализаторите на ЕК отбелязват, че след спадовете през март и април, при износа на стоки се забелязват признаци на възстановяване, основно при търговията с държави от ЕС. През второ тримесечие почти не е имало приходи от пътувания на чужденци в страната, а отчетеното след това подобрение е слабо. ЕК прогнозира, че втората вълна на пандемията ще се отрази неблагоприятно на износа през последното тримесечие на текущата година и първото на следващата година.

Рисковете пред прогнозата са балансирани. Не са взети под внимание средствата, които страната ще получи по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, които са риск в положителна посока. В същото време по-негативни настроения сред бизнеса биха довели до по-ниски инвестиции през следващите две години.

Според очакванията на ЕК нивото на безработица ще се увеличи до 5,8% до края на 2020 г. Отчетено е значителното нарастване на безработицата през първата половина на годината, както и положителния ефект върху ограничаването на освобождаването от заетост в следствие на приложената от правителството мярка за подкрепа на заетостта (60/40). През 2021 г. се прогнозира частично възстановяване на заетостта, като безработицата ще намалее до 5,6%, а през 2022 г. до 5%. Динамиката на заплатите се очаква да остане положителна, повлияна частично от увеличението на заплатите в публичния сектор и минималната заплата. Все пак темпът на растеж на показателя се очаква да се забави до 4,7% през 2020 и 2021 г. и до 4% през 2022 г.

Инфлацията намалява от началото на годината от по-ниските цени на течните горива. Средногодишната инфлация се очаква да се понижи до 1,2% през 2020 г. и постепенно да се увеличи до 1,4% и 1,8%, съответно през 2021 и 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде повлияна от повишенията в цените на услугите, продължавайки тенденцията на нарастващ темп през последните години.

ЕК отбелязва, че България е посрещнала пандемията от COVID-19 със силна фискална позиция. Правителството е предприело мерки, като повишаване на възнагражденията на работещите в системите на здравеопазване и сигурност, както и повишаване на субсидии и схеми за социално подпомагане, като общият ефект върху държавния бюджет  от това е около 2% от брутния вътрешен продукт. На начислена основа се очаква бюджетният баланс в края на 2020 г. да стане отрицателен и да достигне около -3% от БВП. През 2021 г. бюджетният дефицит ще бъде също около -3% от БВП. Икономическото възстановяване ще има положителен ефект върху бюджетните приходи, но разходни мерки с цел запазване на работни места и подкрепа на доходите чрез увеличение на заплати и социално подпомагане ще имат негативен ефект върху бюджетния дефицит. При недопускане на промяна в политиките, ЕК прогнозира намаляване на бюджетния дефицит до 1,4% от БВП през 2022 г.

Очаква се държавният дълг да се увеличи с повече от 5 процентни пункта и да достигне 25,7% от БВП през 2020 г. и 26,5% през 2021 г., преди да започне отново да намалява през 2022 г. Освен първичния бюджетен дефицит и свиването на БВП, нарастването на дълга отразява и формирането на предпазен буфер предвид извънредната ситуация.

Последвайте ни в ТЕЛЕГРАМ

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: