Великата утопия на Михаил Горбачов

Докато светът го цени за невероятната му смелост да реформира съветската система, в Русия чувствата към Михаил Горбачов са меко казано смесени. С Горбачов започна разпадането на СССР, което Владимир Путин нарече „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“, пише в „Коммерсантъ” журналистът Сергей Строкан, чийто анализ на „Ерата Горбачов” и днешна Русия публикуваме със съкращения. 

Правилото „За мъртвите добро или нищо” като че ли не важи за историческия реформатор на социализма, който си отиде, победен от разделения на два враждуващи лагера свят. Русия се сбогува с Михаил Горбачов, но не с цветя и съчувствия. В Twitter и Telegram безкрайни тълпи се втурнаха да го хулят и кълнат, да го изпращат „да гори в ада” – или най-малкото да постнат снимка на ухилено лице с вдигнат „онзи” пръст.

Михаил Горбачов и докато беше жив събра повече проклятия от всички лидери на Кремъл, взети заедно – наричаха го „белязан”, „предател” и други обидни характеристики, които не е нужно да се припомнят. Причината е, че в общественото съзнание на съвременна Русия Михаил Горрбачов е единственият виновник за всичко - за разпадането на СССР и загубата на позициите му като една от двете световни суперсили, за рухването на Варшавския договор и Берлинската стена, за разширяването на НАТО на изток и пр. и пр. 

Не е възможно да се промени тази обществена нагласа в Русия - върху Горбачов е стоварена колосалната отговорност за всичко през последните три десетилетия и половина. Да се мисли така всъщност е по-лесно, дори няма нужда да се мисли, а грамотни или не, направо обвинявайте „Горби” и за това, което се случва в страната, и за отношенията ѝ със света.

Михаил Горбачов беше феномен и появата му беше неизбежна. В края на 80-те години той просто улови жаждата на руснаците за нов живот и свобода и се опита да създаде различна икономика - без опашки за варена наденица "от тоалетна хартия", без желязна завеса, без разрешениия да пътувате дори до "братска България", да не говорим за опитите "да излезете” в „кап-страна”. Там пътуваха „избрани”, а обикновените руснаци живееха зад Желязната завеса и гледаха на света през очите на официалните новини. 

Михаил Горбачов се опита да промени това. От 16-ти век, когато Томас Мор написа своята "Утопия", до днес хората искат да чуят поне една приказка, която да се превърне в реалност. И на утопията на Карл Маркс за победата на комунизма, Михаил Горбачов излезе със своя утопия за идеален безконфликтен свят, в който СССР най-накрая да може да диша с пълни гърди.

Сегашната ситуация обаче показва колко безкрайно далеч са били надеждите му за свят „без насилие” и „без ядрено оръжие” – тези фрази днес звучат дори като подигравка. 

Михаил Горбачов се опита да отвори Русия към света не защото беше предател, а защото беше голям утопист и твърдо вярваше в своята красива, илюзорна утопия, че „всичко ще се нареди” - просто трябва да отхвърлим догмите и да мислим „по новому”...

Символично е, че първият и последен президент на СССР си отиде в годината, когато животът тегли чертата и замени неговата велика утопия с велика антиутопия.