Италия решава енергийната криза със собствени ресурси

Под маслиновите гори в Южна Италия, които я определят като втори производител на зехтин в света, се крие по-доходоносна течност. Планинската слабо населена провинция Базиликàта разполага с петролни залежи, оценявани на милиарди барела, но в съзвучие с нагласите преди енергийната криза, добивът на петрол в Италия се сблъскваше с екологични кампании и бюрократични проблеми. Сега условията се промениха. 

„Това е гигантско находище с огромен потенциал“, казват геолозите и смятат, че с разработването му Италия може да измести Дания от третата позиция и да се нареди по добив на петрол в Европа след Обединеното кралство и Норвегия. Същевременно очакванията са това да спестява на страната около € 5 милиарда годишно, както и да създаде над 20 000 работни места, пише fanpage.it.

Плановете включват разработването и на някои наземни крайбрежни петролни кладенци в Сицилия, както и в централна и северна Италия. Въпреки напрегнатата ситуация в европейската енергетика, италианският петролодобив предвижда да се разшири в съответствие с всички екологични и здравни норми, за да си струва и инвестициите, и очакваните приходи.

В историята на провинция Базиликата има много легенди за наличието на петрол. Дори се говори, че статуята на покровителката на местно градче – Мадоната от Виджано, е открита през средновековието от овчари, които видели мистериозни пожари в планините през нощта и това ги отвело до свещената реликва. „Да кажем, че всичко вече е написано в Божията промисъл“, казва местният свещеник, който вижда в петрола възможност за развитие на исторически бедния район.

Проучванията за наличие на петрол в Базиликата започват през 40-те години на миналия век, но мащабът на залежите става ясен едва в началото на 90-те, със сондажите и кладенците на италианският петролен гигант Eni. Въпреки пословичната бедност в провинцията, местните жители се съпротивлявали на добива и преработката на петрол, с аргумента, че това ще провали земеделието им, така че активното производство започва едва през 1998 г., при това със строги ограничения за обема. 

Макар че още през първите 5 години Eni са внесли в бюджета на провинцията € 585 милиона данъци и мнозина подкрепят по-нататъшното разширяване, има и такива, за които пламъкът на нефтопреработвателните съоръжения е символ на експлоатацията на работниците – типично за традиционно левите настроения в района. 

„Ние сме прости хора и съжителството не винаги е лесно, първата ни грижа е здравето на хората и околната среда и възнамеряваме да защитим и двете“, казват от местната администрация. Независим регионален орган наблюдава стриктно чистотата на въздуха, водата и почвата. 

Eni също го правят и напоследък са особено съсредоточени над идеята чрез авангарден дизайн съоръженията им да се впишат възможно най-дискретно и хармонично в пейзажа. Сега, в светлината на кризата с горивата, производителите на петрол и обикновените италианци изглежда сближават позициите си.