Природен газ от Кипър ще потече към Европа през 2028 година

Пред Associated Press кипърският министър на енергетиката Михалис Дамианос заяви, че кипърският природен газ, който ще започне да постъпва към Европа още през март 2028 г., ще укрепи независимостта на европейската енергийна система и ще стабилизира цените на синьото гориво за континента. 

Разработката на подводното газово находище „Кронос“ край южното крайбрежие на Кипър се осъществява в партньорство с енергийните компании TotalEnergies от Франция и Eni от Италия. След влизането му в експлоатация европейските енергийни пазари за първи път ще бъдат захранвани с природен газ от Източното Средиземноморие.

Пътят на кипърския природен газ към Европа ще минава през Египет. Съгласно графика на консорциума Eni-TotalEnergies, 105-километровият тръбопровод от „Кронос“ до мащабната инфраструктура на огромното египетско газово находище „Зор“ ще бъде изграден най-много за 18 месеца. Там кипърският природен газ от „Кронос“ ще бъде втечняван в египетския преработвотелен завод в Дамиета и ще бъде доставян в Европа.

„Кронос“ е най-близкото до Египет газово находище в кипърски води. Прогнозната цена на инфрастгруктурата му е около € 2 милиарда, т.е., поне наполовина по-малко, отколкото би струвала връзката с други газови находища в региона. Съгласно споразумението с Египет, целия преработван природен газ от „Кронос“ ще се насочва към Европа, но е предвидена и опцията до 20% от горивото при необходимост да остават в Египет.

„Кронос“ е едно от шестте газови находища, открити досега в изключителната икономическа зона на Кипър, край южното му крайбрежие. Две от тях – „Глафус“ и „Пегасус“, с общи запаси около 195 милиарда кубически метра се разработват от ExxonMobil и QatarEnergy. По план доставките от тези две находища ще започнат до 2033 г. 

„Афродита, първото газово находище, открито край Кипър преди около 15 години, е с приблизителни запаси от 158 милиарда кубически метра. То се разработва от Chevron и съгласно споразумението с кипърското правителство също ще се свърже директно с Египет, но тези газови доставки ще покриват част от вътрешните енергийни нужди на страната. 

Част от „Афродита“ се намира в израелски териториални води и се очаква през идните месеци арбитър да реши какъв дял от находището се пада на еврейската държава. 

От голямо значение за енергетиката в Източното Средиземноморие е френско-кипърският проект „Great Seas Interconnector“ - захранващ подводен кабел, който ще свърже европейската електроенергийна мрежа с Кипър и евентуално с Израел. Проектът е начало на европейската инициатива IMEC – нов енергиен и търговски път към Персийския залив и Индия.

През следващите месеци доклад на Европейската инвестиционна банка ще разкрие евентуалната стойност на IMEC. Според прогнозите, необходимите инвестиции ще бъдат значително повече от първоначално предвидените € 1.98 милиарда. 

Кипър ще трябва да покрие до 63% от тях, така че за да не се натоварват кипърските потребители, проектът остава отворен за нови инвеститори и допълнително европейско финансиране. До момента ЕС е отпуснал € 658 милиона за IMEC и вероятно ще продължи да инвестира в инициативата, за да осъществи плана си за енергиен коридор от Европа до Персийския залив и Индия.