За финансирането на НАТО може да се създаде специална банка

Мотивите на Марк Карни и Люк Фрийдън изхождат от убеждението, че страните от НАТО трябва да се превъоръжат, и то бързо. Процесът обаче се сблъсква с редица пречки.

От една страна правителствата се затрудняват да отделят необходимите средства като бюджетни дефицити или като намалят други разходи. Частните финансови институции от друга страна предлагат ограничено кредитиране на отбранителния сектор. 

За да се преодолеят тези пречки, премиерите на Канада и Люксембург предлагат да се създаде отделна Банка за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB), станала известна още в проект като банката на НАТО.

Според Карни и Фрийдън, новата финансова институция ще функционира подобно на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Първоначалното набиране на банковия капитал за DSRB ще се осъществи от вноски на страните, членуващи в Алианса, включително Канада. 

След това правителствата ще могат да отчитат тези пари като разходи за отбрана, в съответствие със споразумението да увеличат тези разходи до 5% от БВП. Освен това, участниците ще предоставят държавни гаранции, които ще позволят на банката ако набере средства на пазара, да получи най-високия кредитен рейтинг AAA.

DSRB ще предоставя заеми само на компании, регистрирани в страните членки на банката, както и директно на правителства. Дейностите ѝ ще привличат частен капитал с мултипликаторен ефект. Такъв капитал в момента липсва остро в отбранителния сектор, подчертават Марк Карни и Люк Фрийдън. 

Според тях моделът, който предлагат, ще обедини капитала на участващите страни, без да се прави компромис с техния фискален капацитет. Това от своя страна ще привлече частен капитал, ще намали разходите за финансиране и ще осигури дългосрочни решения при по-благоприятни условия. 

Подчертавайки настоящите катаклизми в световния ред, авторите на идеята твърдят, че една отделна банка на НАТО ще позволи бързи и решителни финансови стъпки, насочени към обновяването на отбраната на Алианса. 

Подобна финансова институция ще облекчи и настоящата ситуация, изискваща повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП за всяка страна в Алианса. Не всички обаче са съгласни. Испания се отказа от този ангажимент, посочвайки, че за да увеличи финансирането си за отбрана, ще трябва да намали социалните разходи. Подобна позиция поддържа и премиерът на Чехия Андрей Бабиш, който заяви, че отлага решението по въпроса.

На вчерашната среща лидерите на петте водещи европейски страни в НАТО (Великобритания, Германия, Италия, Полша и Франция) обаче потвърдиха ангажиментите си към отбраната. Изразявайки общото убеждение, премиерът на Италия Джорджа Мелони посочи: „Всички разбираме: Европа трябва да поеме отговорност за собствената си отбрана и сигурност“.

Припомняйки поведението на САЩ при администрацията на Тръмп, германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че „трябва да укрепим европейския компонент в Алинса“. В последно време анализатори коментират, че предвид въздържаната позиция на САЩ като водещ член на Алианса, се създава впечатление, че Германия може да поеме лидерството. 

Същевременно Берлин и Париж в момента работят по съвместни системи за сухопътна бойна техника. Този месец Франция и Германия финализираха сделка, която ги направи равноправни акционери в големия производител на оръжия KNDS. Споделеното управление ще им позволи да възобновят отложената си инициатива за производство на танкове Main Ground Combat System (MGCS).