Шепа свръхбогати контролират половината богатства на планетата

Новият Доклад за световното неравенство – 2026, интерпретира данни, събрани от 200 учени, в т. ч. носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, влиятелният френски икономист Тома Пикети, водещият автор Рикардо Гомес-Карера от Парижкото училище по икономика и много други.

Изчисленията им показват, че неравенството в богатството се задълбочава бързо и по целия свят. В почти всеки регион най-богатият 1% от населението контролира повече активи, отколкото 90% от жителите. „Резултатът е свят, в който едно малко малцинство командва безпрецедентна финансова мощ, докато милиарди нямат дори основна икономическа стабилност“, посочва докладът.

Наред с богатството им, най-богатите -  0.001% от световното население - имат и значително представителство в политиката, но в рязък контраст с богатството и властта си, въпросният икономически елит „допринася непропорционално малко за обществените финанси”,  констатират авторите на доклада..

Причината е крайно несправедливото данъчно облагане: докато свръхбогатите покриват данъчните си задължения с минимален дял от своите приходи, за останалото огромно мнозинство хора по света ефективните данъчни ставки растат. 

Хората от средната класа със сравнително високи заплати – лекари, учители, инженери – плащат значителен дял от доходите си като данъци, докато дължимите данъци на един милиардер с офшорни структури или капиталови печалби „се свиват” до микроскопичен процент от приходите му.

„Това не само подкопава данъчната справедливост; но и лишава обществата от ресурсите, необходими за здравеопазване, образование и действия в областта на климата“, се казва в доклада. Изследването посочва, че едва 3% данък върху приходите на по-малко от 100 000 милиардери и сантимилионери (с богатство над $ 100 милиона) би събирал годишно $ 750 милиарда, т.е., бюджетът за образование на всички страни с ниски и средни доходи.

Според учените, премахването на тази непропорционалност би било не само акт на справедливост,но и гаранция за „устойчивостта на икономиките, стабилността на демокрациите и жизнеспособността на нашата планета”

Друго ясно очертано неравенство показва, че жените работят повече от мъжете, но получават по-малки заплати. Изглежда, че „силният пол” се възползва по-добре от глобалната тенденция за намаляване на работното време. Разликите са особено силно изразени в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където на жените се падат под 25% от всички трудови доходи, Всъщност, „нито един регион в света не е постигнал 50:50 разпределение на доходите между мъжете и жените“, продължава докладът.

Драстична е ситуацията и по отношение на климата: въглеродният отпечатък на един от свръхбогатите е над 40 пъти по-голям от този на един жител в страни със средно тежки парникови емисии, а спрямо най-бедните слоеве на световното население, съотношението стига до 75:1! 

Според доклада, това е така, защото при ограничените си бюджети обикновените хора просто нямат избор и купуват това, което могат да си позволят, независимо дали продуктът е произведен екологично или не.

За разлика от това, свръхбогатите могат да избират къде да инвестират парите си, преследвайки преди всичко печалби, включително от индустрии с високо замърсяване - като традиционно добрите дивиденти от добива на изкопаеми горива или от бързата мода.

Търговията откликва на търсенето с пореден парадокс: екологични продукти се предлагат приоритетно в средите на тези, които чрез инвестициите си замърсяват най-много планетата - докато в районите със средно и бедно население, чийто въглероден отпечатък е драстично по-нисък, почти не се предлагат екологични и съответно по-скъпи продукти. Специално за храните, това ознаава масова по-евтина, но често и нездравословна храна.

Подобна е ситуацията и в правната защита - свръхбогатите разполагат с достатъчно средства, за да бранят интересите си, докато бедните трудно получават адекватна правна помощ. Затова Докладът за глобалното неравенство 2026 настоява за „спешно внимание”, включително специализиран панел в ООН, който да разработи модели за по-справедливо разпределение на богатствата и най-вече адекватни данъци.