Бивш шеф на НАТО твърди, че Путин искал да се присъедини към Алианса

Джордж Робъртсън, бивш министър на отбраната от правителството на лейбъристите, който ръководи НАТО от 1999 г. до 2004 г. заяви, че по време на първата им среща Путин ясно е дал да се разбере, че иска Русияда стане част от Западна Европа. "Те искаха да бъдат част от този безопасен, процъфтяващ Запад, в който Русия не влизаше по онова време", казва той.

Висшият служител си спомня ранната среща с Путин, който става президент на Русия през 2000 г. "Путин ме попита: "Кога смятате да ни поканите в НАТО?" А [Робъртсън] му отговоря: "Ние не каним държавите да се присъединят към НАТО, те кандидатстват за членство в НАТО и подават заявка за това". Путин му казва: "Ние не стоим в една редица с много страни, които нямат такова значение".

Този разказ корелира с това, което Путин казва на покойния Дейвид Фрост в интервю за BBC малко преди да встъпи в длъжност като президент на Русия преди повече от 21 години. Путин казва на Фрост, че не изключва  присъединяване към НАТО, "в случай, че се съобразяват с интересите на Русия, ако тя стане пълноправен партньор", се казва в статията. Той казва на Фрост, че му е трудно да си представи НАТО като враг. "Русия е част от европейската култура и аз не си представям своята собствена страна, откъсната от Европа и от така наречения, както ние често казваме, цивилизован свят".

Коментарите на лорд Робертсън в подкаста One Decision, който представят Мишел Косински, бивш журналист на CNN  и сър Ричард Дирлав, бивш ръководител на M16, подчертават как мирогледът на Путин се е променил за  21- годишното му непрекъснато управление в Русия,  пише изданието. 

След уличните протести по време на "Оранжевата революция" в Украйна през 2004 г. Путин започва все по-подозрително да се отнася към Запада, обвинявайки го във финансиране на демократични НПО. Той също така е възмутен от продължаващата експанзия на НАТО в Централна и Източна Европа: Румъния, България, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Литва решиха да се присъединят към алианса през 2004 г.; Хърватия и Албания ги последваха през 2009 година. На Грузия и Украйна им беше обещано членство през 2008 г., но те така и никога не бяха приети.