Знаменията на времето през призмата на днешния празник

Знаменията на времето през призмата на днешния празник Снимка: unitedeuropeanchristendom.com

Ще ги разчетат ли днешните европейски лидери

Когато днес говорим за обединена Европа, асоциациите ни обикновено се връщат до полагането на основите на Европейския съюз през 1951 г.

Историята обаче говори друго. Да си припомним няколко документа, в чиито контекст ще открием мечтата за единна Европа и българската следа в това дело.

От късния IX век датира прочутата Венецианска беседа на Константин-Кирил Философ, в която достойният първоучител казва:

Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?”

Grande Munus е енциклика на папа Лъв ХIII от 1880 г.,  възхваляваща дейността, значимостта и достойнствата на св. св. Кирил и Методий. Като отдава дължимото на двамата равноапостоли и подчертава, че се почитат като светци в целия славянски свят, папа Лъв ХIII въвежда в календара на Католическата църква нов празник - 5 юли, празник на св. св. Кирил и Методий.

През 1980 г., по повод 100-годишнината от енцикликата Grande Munos на папа Лъв ХIII, папа Йоан Павел ІІ с апостолическото писмо Egregiae Virtutis  обявявя светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа. В писмото се казва:

„...В своята географска цялост Европа представлява резултат от взаимодействието на две течения в християнската традиция, с които са съединени също две различни, но в същото време една друга дълбоко допълващи се култури.”

И припомняйки провъзгласения през 1964 г. покровител на Европа св. Бенедикт Нурсийски, папа Йоан-Павел ІІ добавя:

„...струва ми се, че това покровителство, простиращо се над цяла Европа, ще се прояви още по-силно, ако към великите дела на светия патриарх на Запада ние присъединим изключителните заслуги на двамата свети братя, Кирил и Методий. За това има много исторически основания както в миналото, така и в съвременността, които имат богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа...”

Според папа Войтила с провъзгласяването на светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със св. Бенедикт се правят „решителни крачки към възстановяване на пълнотата на общението, напълно отговарящи на знаменията на нашето време”.

Отбелязвайки 40-годишнината на този достоен акт, в своята видеореч от 2020 г. председателят на Папския съвет за насърчаване на християнското единство, кардинал Курт Кох, подчертава, че „светите Кирил и Методий, почитани на Изток и на Запад, са за всички нас свидетели на неделимото изначално единство, способни да поддържат заедно различията”.

Знамения на времето, които днешните европейски водачи са длъжни да разчетат.


На снимката: Църквата „Св. св. Кирил и Методий", Солун 

Още по темата във

facebook