На 28 юли 1586 г. картофите за първи път са внесени в Европа

Британците смятат, че те са първите, които са опитали вкуса на картофите и са ги превърнали в атрибут на европейската кухня.

Първоначално обаче европейците възприемат картофите като рядко екзотично растение и ги засаждат в най-добрите ботанически градини. Той се появява и в някои частни колекции, където е са отглеждани заради красота на цветовете им.

През 17 век отвъдморският зеленчук започва да навлиза в европейската кухня. Колкото и да е странно, признаването на картофите в Европа е значително улеснено от гладните години, причинени от провал на реколтата.

Всеки път, когато една държава страда от глад, нейните управници си спомнят за картофите. Те са по-продуктивни и по-малко зависими от капризите на времето. Последват кралски и други укази за принудителното засаждане на картофи.

Въпреки това, в началото мнозина дори не знаят, че само грудките са годни за консумация в картофите. Селяните се опитвали да ядат плодовете му, наподобяващи зелени плодове. Те обаче са не само негодни за консумация, но дори и отровни.

Опитвайки се да разбие предразсъдъците на селяните към отвъдморските зеленчуци, пруският крал Фридрих Вилхелм наредил картофените грудки да бъдат раздадени безплатно на селяните.

А френският натуралист Антоан Парментие измисля друг трик.

През деня са засадени картофи на обществени площи, а насажденията са охранявани.

През нощта пазачите легнали да спят, а през това време селяните изровили реколтата. Така картофите бързо се разпространили във Франция.

Впоследствие потомците издигат паметник на Антоан Парментие. Върху постамента му е гравиран надпис: „На благодетеля на човечеството“.

Тук са изсечени и думите на френския крал Луи XVI: „Повярвайте ми, ще дойде време, когато Франция ще ви благодари, че давате хляб на гладуващото човечество“.