Колко и какви са семействата в България

Към 07.09.2021 г. семействата в Република България са 1 865 132, от които 1361 711 (73,0%) живеят в градовете, а 503 421 (27,0%) - в селата.

През периода 1965 - 1985 г. броят на семействата в страната се увеличава с 289 807 (12,0%), а на лицата, живеещи в тях - с 658 843 (9,1%). 

При следващите преброявания броят на семействата намалява общо с 834 823 и на лицата в тях - с 2967726. Най-голямо намаление в броя на семействата е регистрирано между последните две преброявания. Към 07.09.2021 г. семействата в България са с 258 092 (12,2%) по-малко в сравнение с 2011 година. 

За целия период, през който се изучават семействата у нас, средният размер на семействата слабо намалява - от 3,0 лица през 1965 г. на 2,7 лица през 2021 година.

Започналото в средата на миналия век намаление на населението в селата за сметка на населението в градовете оказва влияние върху структурата на семействата по местоживеене (град/село). При последното преброяване се установи, че делът на семействата в селата е 27,0%, при 56,2% през 1965 година.

Вид на семействата

От 1965 г. до днес при всички преброявания се наблюдава нуклеарното семейство, включващо две и повече лица, които са свързани помежду си с определена степен на родство както по кръвна линия, така и в резултат на брак/съжителство без брак или осиновяване. За разлика от биологичното семейство, обхващащо цялото потомство на съпрузите, към нуклеарното семейство се отнасят само деца, които нямат свое семейство и които живеят заедно с родителите си независимо от възрастта им.

Семействата са три основни вида: семейство от двама съпрузи/партньори (в юридически брак или съжителство без брак) без деца; семейство от двама съпрузи/партньори с деца и семейство от един родител с деца. 

Към 07.09.2021 г. най-голям е броят на семействата, съставени от двама съпрузи/партньори с деца - 767 627. Семействата от двама съпрузи/партньори без деца са 688 760, а семействата, съставени от един родител с деца - 408 745.

В периода 1985 - 2021 г. значително намаляват пълните нуклеарни семейства (двама съпрузи/партньори с деца). Относителният им дял от 54,7% през 1985 г. намалява на 50,8% през 2001 г. и достига 41,2% през 2021 година. За същия период делът на семействата, съставени от двама съпрузи/партньори без деца, остава почти непроменен. 

Фиг. 1. Структура на семействата по вид и години на преброяванията

В много от европейските страни е широко разпространена формата на съжителство между двама души на семейни начала без юридически оформен брак. В България този вид съжителство придобива разпространение през последните 30 - 35 години. Между последните две преброявания броят на тези семейства се увеличава с 34 698 и през 2021 г. в съжителство без брак живеят 324 591 (17,4%) от всички семейства в страната.

Делът на семействата, образувани от един родител с деца, нараства от 12,2% през 2001 г. на 14,7% през 2011 г. и достига 21,9% от всички семейства в страната през 2021 година. Майките с деца са 74,4% от всички семейства от един родител с деца, а в 25,6% от семействата бащата сам отглежда децата си.

С най-голям относителен дял на семействата от един родител с деца е област София (столица) - 25,5% от всички семейства в областта. Най-малък е делът на семействата, съставени от един родител с деца, в областите Смолян (15,2%) и Кърджали (17,0%).

При анализиране на семействата от един родител с деца според юридическото семейно положение на родителя се установява, че през периода 1985 - 2021 г. непрекъснато се увеличава броят на неженените родители (самотни майки и бащи) - от 4 762 през 1985 г. на 92 247 през 2021 г., или нарастване с 20,3 процентни пункта. Семействата на овдовелите родители с деца също се увеличават и през 2021 г. те са 40,2% от всички непълни нуклеарни семейства.

Броят на семействата, съставени от един родител, който юридически се води в брак, но фактически сам отглежда децата си, се увеличава почти през целия период 1985 – 2021 година. Между последните две преброявания тези семейства нарастват с 8 049 броя и към 07.09.2021 г. относителният им дял от всички непълни нуклеарни семейства е 13,4%.

През периода 2011 - 2021 г. намалява броят на семействата, съставени от разведени родители с деца. Техният относителен дял към 07.09.2021 г. е 23,9% от всички семейства, съставени от един родител с деца.

Брой на членовете в семействата

Измененията в броя и вида на семействата са съпроводени с промени в структурата им по брой на членовете. През периода 1965 – 2021 г. преобладават двучленните семейства. Техният брой и относителен дял до 2011 г., когато достига 1 053 471 (54,8%). Между последните две преброявания двучленните семейства намаляват до 1 002 858 (53,8%) през 2021 година. Броят и относителният дял на тричленните семейства варира между преброяванията и през 2021 г. тричленни са 532 743 (28,6%) от всички семейства в страната. 

Фиг. 2. Структура на семействата по брой на членовете и години на преброяванията

Към 07.09.2021 г. четиричленни са 291 185, или 15,6% от всички семейства. За периода 1965 - 2021 г. относителният им дял намалява с 8,8 процентни пункта.

Многочленни, съставени от пет и повече лица, са 38 346 (2,1%) от семействата в страната. През разглеждания период броят им намалява повече от четири пъти.

Брой на децата в семействата

Към 07.09.2021 г. са преброени 1 176 372 семейства с деца. Броят на семействата с едно дете е 766 751 или 65,2% от всички семейства с деца. Абсолютно и относително намалява броят на семействата с две, три и повече деца. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 семейства, или 4,1% от всички семейства с деца.

Без деца са 688 760 (36,9%) от семействата в страната (34,8% в градовете и 42,6% в селата).

Данните от последните преброявания показват, че като типична форма на семейството в България е утвърден еднодетният модел.

Фиг. 3. Структура на семействата по брой на децата и местоживеене

В регионален аспект се наблюдават известни различия по показателя „брой на децата в семейството“. С най-голям дял на семействата с три и повече деца са областите Сливен (5,7%), Ямбол (3,7%) и Враца (3,6%), а с най-малък - Смолян (1,2%) и Кюстендил (1,7%).

С най-голям относителен дял на семействата без деца са областите Смолян (45,0%), Видин (44,1%) и Силистра (43,6%), а с най-малък - областите София (столица) (31,7%), София и Варна (по 35,0%), и Благоевград (35,1%).