Завръща ли се призракът на фашизма в Италия?

Наред с реабилитирането на Мусолини и опитите за сплашване на новинарски издания, изпълнителната власт в Италия системно започна да поставя свои доверени лица начело на престижни обществени и културни институции, пише Euronews.

След натиск да промени редакционните принципи и програмирането на националната обществена радио и телевизионна компания RAI, в началото на седмицата ръководителят на медията Карло Фуортес подаде оставка. Назначен на този пост от предишното правителство, Фуортес подчерта, че промените, които премиерът Джорджа Мелони иска да наложи, „не са в интерес на RAI“.

Предисторията на конфликта е жалба на управляващата партия „Италиански братя” срещу Фуортес, че е допуснал в ефир френския философ Бернар-Анри Леви, който критикува италианската десница. За да смекчи реакциите, правителството обмисля „да компенсира” Фуортес, като му възложи ръководството на операта в Неапол, тъй като преди работата си в RAI той е ръководил Римската опера. 

Според критиците на правителството, решението е „лицемерно”, тъй като всъщност е част от план за голяма промяна в културния пейзаж, замислена от правителството на Мелони. Миналата седмица италианският кабинет прие указ, постановяващ, че всички чуждестранци - директори на оперни театри, които са над 70 години, трябва да напуснат постовете си най-късно до 10 юни. 

Бързо наречено „Мярката Фуортес”, решението трябва да отстрани французина Стефан Лиснер (бивш директор на Парижката опера) от поста директор на опера Театро ди Сан Карло в Неапол. Указът не подминава и световно признатия храм на операта – Миланската Ла Скала, чийто директор Доминик Майер, също французин и знакова фитура в оперния свят, ще попадне в „неприемливата” възрастова граница през 2025 г.

Тези мерки всъщност съответстват на крайнодесния профил на Мелони и предизборните ѝ обещания, отбелязва Euronews. Тя криминализира рейв-партитата, санкционира използването на английски думи в официалната документация (с глоби от € 5 000 до € 100 000), блокира правото на еднополовите двойки да регистрират децата си в гражданския регистър и забрани на италианските компании да произвеждат лабораторно култивирано месо. 

Прокарвайки без всякаква последователност политики в крайно различни и несвързани сектори, стремежите на Мелони да контролира и културните институции подхранват растящите опасения от още по-изразени отклонения на италианската политика към популизъм и авторитаризъм.