Данъчната тежест в икономиката на Италия достигна максимум за последните 10 години

Съотношението на данъчните постъпления към брутния вътрешен продукт на Италия се е увеличило през миналата година до 42,5% от 41,2%. През 2025 г. се очаква допълнително повишаване — до 42,8%, пише днес вестник Fatto Quotidiano, позовавайки се на документи на министерството на икономиката и финансите.

„Данъчният натиск достигна най-високото ниво за десетилетието. Официалните данни показват, че след две години спад, съотношението на данъчните и социалните постъпления към БВП до 2024 г. ще скочи от 41,2% до 42,5%. Според прогнозите, съдържащи се в документите за публичните финанси, подписани от (министъра) Джанкарло Джорджети, през тази година то ще достигне 42,8%”, пише изданието.

С изключение на пандемичната през 2020 г. и свързания с нея икономически спад, подобни стойности са регистрирани само в средата на 10-те години на този век, а именно през 2015 г., по време на левоцентристкото правителство на Матео Ренци.

Както пише Fatto, премиерът на Италия Джорджа Мелони по-рано обясняваше увеличението на данъчния натиск с ръста на заетостта, твърдейки, че повече хора са започнали да плащат данъци. Икономистите обаче отбелязват, че ключовата причина е „фискалният дрейф“ – ситуация, при която инфлацията увеличава данъчната тежест върху заплатите, без да повишава реалните доходи на гражданите.

„Данъчната система в Италия в непропорционална степен зависи от наетите работници. Почти половината от всички приходи идват от трудови възнаграждения, които обаче представляват само 38% от БВП, докато постъпленията от корпоративния данък (за който се падат 50% от БВП, включително доходите и вноските на самонаети лица) са едва 17%. В резултат, когато трудовите доходи растат, приходите се увеличават по-бързо от БВП, а данъчната тежест нараства“, се казва в статията.

Частичното преразглеждане на данъчните ставки, осъществен от правителството в рамките на бюджетния пакет, само частично е компенсирал увеличението на натоварването за гражданите с ниски доходи, докато за средната класа ситуацията се е влошила, пише изданието.