Предпазливи пазари след разговорите между Зеленски и Тръмп

Ако след срещата Тръмп – Путин прогнозите на финансовите анализатори бяха „умерено оптимистични”, след дискусиите в Овалния кабинет между Тръмп, Зеленски и европейски лидери, днес думата в обръщение е „предпазливи” – колкото и да твърди американският президент, че е провел „много добри” разговори, официално свързани с прекратяването на войната в Украйна.

Световните медии обобщават резултатите, посочвайки плановете на Тръмп да организира среща между Путин и Зеленски, докато всички участници във вчерашните дискусии в Белия дом са обединени около позицията, че въпросът за окупираните украински територии ще решават само Русия и Украйна. 

Нов елемент в договореностите е съгласието на САЩ да се включи в гаранциите за дълготраен мир в Украйна. Не е ясно как точно американският президент вижда присъствието на САЩ в тези гаранции, но междувременно на хоризонта се очерта поредна голяма сделка – украинският президент Володимир Зеленски предложи на американския си колега Украйна да купи от САЩ военно оборудване на стойност $ 100 милиарда.

Всички медии отбелязват необичаен момент от понеделнишката среща – Тръмп прекъсва разговора си със Зеленски и европейските политически лидери,… за да се обади на Путин по телефона. Съдържанието на разговора им не е оповестено, освен твърдението на Тръмп, че въпросът за срещата Путин – Зеленски вече не е „дали” а „кога”. 

На фона на този леко безпочвен оптимизъм, политически анализатори учтиво наричат „странна” бързата телефонна дипломация на Тръмп във връзките му с Путин - макар че има и по-крайни отзиви. 

Междувременно европейските политици не демонстрират особен оптимизъм. Джодржа Мелони заяви декларативно, че Тръмп може да разчита на Италия, за да осигурят мир в Украйна. Финландският президент Александер Стуб посочи, че с историческия си опит и дългата си граница с Русия страната му може да бъде полезна за мирните преговори. Фридрих Мерц се усъмни, че Путин ще има куража да се срещне „очи в очи” със Зеленски и отново настоя, че не бива да се притиска Украйна да отстъпи територии на Русия, а Еманюел Макрон мрачно посочи, че всъщност Москва не иска мир.

Представяйки на този фон картината на финансовите пазари, AFP отбелязва  три пункта – търговия „в тесен диапазон”, пореден спад в цените на петрола и въздържано поведение на инвеститорите. 

Борсовите индекси отразиха ситуацията. Японският Nikkei първо се повиши, но отстъпи, затваряйки със спад от 0,4%. Хонконг, Сидни и Сеул също отстъпиха леко, Шанхай завърши без промяна, докато Сингапур, Банкок и Мумбай се покачиха леко. В Европа умерен спад отбеляза Франкфурт, докато Лондон и Париж леко се повишиха. 

Еврото поскъпна леко спрямо долара (€ 1=$1.1678), но също така леко отстъпи пред британската лира (€ 1= ₤ 0.8640). Цената на златото остава над $ 3 343 за унция, с тенденция да се повишава.

Суровият петрол Brent North Sea поевтиня с 0.7% до $ 66.12 за барел, а West Texas Intermediate отбеляза спад с 0,6% до $ 63,02 за барел. В същото време Китай удвои покупките си на руски Urals, чиято цена падна с 0.2%, достигайки до $ 62.15 за барел, но предвид отказаните доставки от Индия, търговците предполагат, че Пекин се възползва от допънитени отстъпки, средно около $ 1.5 на барел.