Китай увеличава ядрения си арсенал с рекордна скорост

Според годишния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), през 2024 г. Китай се е сдобил със 100 нови ядрени глави, удвоявяйки ядрения си арсенал от 2020 г.  Така че с 600 бойни глави в началото на 2025 г., Китай е трета ядрена сила след САЩ и Русия (съответно с 3708 и 4380 бойни глави), изпреварвайки Франция (290 бойни глави) и Великобритания (225 бойни глави). 

Освен Китай, единствената друга държава, която увеличава ядрения си арсенал, е Индия - със 180 бойни глави, при 172 в началото на 2024 г.

В същото време Китай разгръща мащабно строителство на площадки за изстрелване на наземни междуконтинентални ракети в пустинните си райони в северната и източната част на страната, т.е., в близост до руски територии, сочи докладът на SIPRI. В началото на тази година напълно завършени или в процес на завършване са били 350 такива бази.

До 2030 г. Китай вероятно ще настигне САЩ и Русия по брой стратегически носители на ядрени оръжия, прогнозира докладът на SIPRI, отбелязвайки, че всички ядрени сили интензивно модернизират арсеналите си. Засилва се и ядрената реторика, както и оттеглянията от споразумения за контрол на въоръжението. 

Докладът припомня, че през февруари 2026 г. изтича Договорът за намаляване на стратегическите оръжия между Русия и САЩ - последното двустранно споразумение, ограничаващо ядрените арсенали на двете най-големи ядрени сили. 

В същото време налице са редица признаци, че във въоръжаването набира скорост нова надпревара, улеснена от развитието на технологии като изкуствения интелект, киберспособностите, квантовите и космически технологии, противоракетната отбрана и пр. При тази ситуация докладът на SIPRI отчита край на процеса на разоръжаване, започнал след Студената война.

Интензивно развитие търпят и кибератаките срещу структури на отбраната. И в тази област Китай бележи интересна посока, засилвайки рязко хакерските си атаки срещу Русия, особено след нахлуването ѝ в Украйна, пише The New York Times (NYT). Военни експерти предполагат, че по този начин Китай трупа „реален боен опит” и събира информация за съвременните военни тактики и западното въоръжение, с което Украйна разполага.

Въпреки многобройните изявления на Москва и Пекин за неограничено сътрудничество, за руската федерална служба за безопасност (ФСБ) Китай е „враг”, пише NYT, позовавайки се на вътрешен документ на ФСБ. Изданието припомня, че според междуправителствени споразумения от 2009 и 2015 г. Китай и Русия не би трябвало да извършват кибератаки по между си. 

Експерти по киберсигуност обаче посочват пред NYT, че от 2022 г. насам обект на китайски хакерски атаки са били руското министерство на отбраната, гранични служби около руско-китайската граница, руски авиационни компании, ядрени подводници, системи за електронна война, политически формации и правителствени агенции основно в енергийния и отбранителния сектор.

В хакерските си „набези” китайските групи търсят всестранна военна информация, с подчертан интерес към сателитни комуникации, радари и бойни дронове – технологии, които въпреки демонстрираната близост, Русия явно не е склонна да споделя с най-големия си партньор