Как Иран стои зад атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври

Подчертавайки провокативния характер на нападението, очаквано последвано от израелски отговор, Хаменей заяви: „Няма нужда да се доверяваме на разговори и преговори, чиято цел е постигане на нормализация. С нормализация палестинците няма да постигнат правата си". 

Иранският лидер посочи и крайната цел на атаката - унищожаването на еврейската държава: „Нациите трябва да излязат на бойното поле, за да защитят палестинците и тогава ционисткото образувание ще престане да съществува – което по същество се случва днес”. В това иранският лидер вижда и ролята на "палестинският народ” - да продължи атаките, да отслаби „ционисткото образувание” и да го накара да отстъпи. 

В рядък случай на проивопоставяне, кабинетът на президента на Палестинската автономия излезе с гневно изявление, публикувано в Reuters: "Тези коментари имат за цел да пролеят палестинска кръв. Палестинският народ не се нуждае от войни, които не служат на стремежите му към свобода и независимост".

Изглежда обаче, че Иран е последователен в действията си, въвличайки в това и Ирак. Според съобщение на ливанския вестник "Ал-Ахбар", по време на неотдавнашното си посещение в Багдад иранският външен министър Али Багери Хани е обсъждал създаването на "комуникационен офис" на Хамас в иракската столица. Идеята за алтернативна база изглежда своевременна, след като Катар заплашва да изгони лидерите на Хамас от територията си.

Според източници на ливанските медии, Египет и Катар активно посредничат между Хамас и Израел, с надеждата да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и разрешаване на проблема със заложниците. Макар да настояват за по-голям натиск върху Хамас, САЩ са предпазливо оптимистични, определяйки преговорите за потенциално конструктивни.

Като особено неприемливо се оценява нежеланието на Хамас да изостави свои страегически позиции в Газа със значителен военен и геополитически потенциал. Заедно с това, Хамас настоява за окончателно примирие, пълно изтегляне на Израел от Газа и едва след това „справедлива” дискусия за освобождаване на заложниците.

Ако се съпостави от една страна факта, че нито една съседна на Израел арабска държава от години не приема палестинци, и от друга – че Иран иска да доминира в Близкия Изток, измествайки Саудитска Арабия, става ясно, че палестинската кауза от десетилетия е инструмент в борбата за влияние между големите държави в региона, този път – в стремежа на Иран да доминира, възпрепятствайки каквото и да било разведряване в Близкия Изток и мирно разрешаване на войната в Газа.