Половината европейци настояват за по-строг граничен контрол

С положително мнение за имиграционната политика на ЕС са едва 16% от анкетираните, а 32% смятат, че европейските имиграционни правила са без значение, т.е., въздействието им не е „нито положително, нито отрицателно”.

Най-критични към миграционните закони на ЕС са Франция (62%), Австрия (60%) и Унгария (58%), докато Дания (26%), Румъния (27%) и Финландия (32%) им дават най-положителна оценка. 

Сред най-острите критици на европейското миграционно законодателство са привържениците на крайнодесните партии (78%) и твърдодесните групи на Европейските консерватори и реформисти (65%), следвани от крайнолевите (55%). Тези политически сили се оценяват и като най-активните подбудители на недоволството срещу имигрантите и търсещите убежище.

Сред привържениците на Европейската народна партия – най-голямата в настоящия Европейски парламент, 46% също не одобряват европейската миграционна политика, 20% я намират за положителна, а 34% я оценяват като нито положителна, нито отрицателна.

Че граничният контрол трябва да бъде основният фокус на ЕС през следващите години смятат 71% от анкетираните. Най-висока подкрепа за въвеждането на по-строга и ефективна охрана на границите показват Полша (86%), България (83%) и Финландия (83%). За 59% от анкетираните овладяването на нелегалната миграция трябва да бъде приоритет за ЕС. Единственото изключение е Финландия, където 49% от анкетираните избират опцията „важно, но не и приоритетно“. 

Отношение към имигрантите в съответствие с хуманитарните ценности подкрепят 28% от европейците, включително силно атакуваните от нелегални мигранти Испания (41%) и Италия (39%). Подкрепа за имигрантите показва и Дания (34%), въпреки твърдата политика на лявото правителство за „нулево убежище”.

Като цяло, борбата с нелегалната миграция се нарежда на четвърто място сред проблемите на европейската политика, след растящите цени, социалното неравенство и икономическия растеж, докато безработицата, климатичните промени и колективната отбрана, включително военната помощ за Украйна, остават по-назад като приоритети за европейците.

През 2023 г. в ЕС са регистрирани 1,14 милиона молби за убежище - най-голям брой от 2016 г. насам. Процесът се съпътства и от все по-тромав механизъм за обработката им, основно в Германия, Белгия и Нидерландия.