Пет региона по света са застрашени от конфликти заради дефицит на вода

„Рисковете, свързани с водата, в момента не получават нужното внимание“, предупреждава пред Euronews проф. Сузане Шмайер. координатор на организацията „Партньорство за воден мир и сигурност” (WPS), според чиито предвиждания през следващите 12 месеца няколко страни ще бъдат във висок риск от конфликт за ресурси.

Учените от WPS са разработили инструмент за ранно предупреждение, който използва екологични, политически и социално-демографски фактори, като от стартирането си през 2019 г. е уловил 86% от бъдещите конфликти. За 2022 г. WPS прогнозира регионални сблъсъци заради недостиг на вода в пет региона, тежко засегнати от продължителна суша.

Кения, Етиопия и Сомалия търпят четвърти пореден сух сезон. Войната в Украйна намали вноса на зърно в региона, изправяйки най-малко 18,6 милиона души пред недохранване.

В Южна Африка продължителната суша тласка района в залива „Нелсън Мандела” към „Денят нула“ – зловещ термин, описващ момента, в който водоснабдяването „ще изключи”. 

Нивото на реките Тигър и Ефрат в Ирак пада опасно ниско, с 60% повече от миналата година. Причината не е само сушата, но и мега-язовирите с ВЕЦове в Турция и Иран, които въпреки молбите на Ирак, не отбиха повече вода за поразената от суша държава. В района вече избухват малки местни конфликти заради липсата на вода.

Иран и Афганистан споделят река Хелманд, която е на изчерпване. Двете страни се надпреварват да точат водите ѝ, което повиши напрежението в района. Над 90% от населението на Афганистан в момента страда от недохранване.

Пакистан и Индия се сблъскаха с ужасяващи наводнения през последните седмици, но и те претърпяха безпрецедентна гореща вълна тази година. Индия наложи забрана върху износа на пшеница, което засили продоволствената несигурност в съседните региони и особено повиши напрежението в крайграничните области, за чиито суверенитет двете страни спорят. 

Прогнозите на WPS са мрачни, периодите на суша стават все по-дълги и по-тежки, но надеждата не е загубена, казва проф. Шмайер и се надява учените да привлекат вниманието на световните организации и местните правителства към рисковите региони. 

„Опитвам се да бъда оптимист. Защото мисля, че ситуацията просто ни принуждава да си сътрудничим“, казва тя.