Джини Ромети: Работодателите трябва да се съсредоточат върху качества, а не върху дипломи

Бившият генерален директор на IBM Джини Ромети каза, че най-доброто, което работодателите могат да направят за подобряване на техния бизнес, на работната сила и на общността, е да спрат да приемат на работа служители въз основа само на четири години обучение в колеж. Това съобщава infostock. Настоящият изпълнителен председател на компанията сподели, че 43% от отворените работни позиции на IBM днес не изискват традиционна диплома от колеж, каза тя за Fortune’s Most Powerful Women Summit миналата седмица.

Ромети, която работи в компанията в продължение на почти 40 години, многократно е заявявала за необходимостта от преосмисляне на политиката за наемане на персонал в областта на технологиите, особено във време, когато четиригодишен колежански опит може да се окаже прекалено скъпа „екстра". Още повече, при положение че са налични програми за асоцииране, професионални училища, курсове за сертифициране, лагери за базови умения и други обучения, основани на похвати, които могат да бъдат по-достъпни и приспособими към бързата скорост, с която се развиват технологичните иновации.

През 2012 г., когато влезе във висшето ръководство като първата жена - главен изпълнителен директор на компанията, Ромети каза, че според нея цифровата ера „по ирония на съдбата няма да се превърне в приобщаваща ера. Ще са налице и имащи, и нямащи“. Без равен достъп до техническо обучение и възможности „това би оставило много хора на заден план“.

Пандемията, причинила най-неравномерния спад в съвременната история, изложи на показ и изостри тази пропаст. Работните места на „белите якички" до голяма степен се възстановиха след пролетното икономическо свободно падане, според доклади от „Вашингтон пост“. Приблизително 6 от 10 работници с висше образование са успели да продължат да работят у дома по време на кризата, в сравнение с 1 от 7 работници, които имат само дипломи за средно образование. Много по-малко нископлатени работни места са се възстановили, показват статистиките. Тези работни места обикновенно са заети от жени и цветнокожи служители.

Някои демографски групи, които са най-силно засегнати от сегашната рецесия, включват майки на деца в училищна възраст, чернокожи мъже и жени, испанци, американци от азиатски произход, млади американци на възраст от 25 до 34 години, както и хора без висше образование.

С оглед на последиците от пандемията, ускоряваща тенденциите на пазара на труда, инвестициите на работодателите в преквалифицирането на работната сила стават по-важни от всякога. Ромети сподели три неща, на които работодателите трябва да дадат приоритет, вместо на дипломите от колежа.

Първо, „оценявайте склонността на някого да учи повече“, казва Ромети. Фокусът върху способността на някого да учи, а не върху това, което вече е научил, „напълно е променил“ начина, по който тя гледа на назначаването. „Сега искам някой да прояви любопитство – казва тя, – Можете да проверите това, когато наемате нов служител.“

Тя смята, че компаниите трябва да предложат на своите служители система за обучение, управлявана от AI -  платформа като например „Netflix за учене“. Компанията може да предостави на работниците няколко начални курса за умения, които се нуждаят от усъвършенстване. Въз основа на тяхното представяне, както и на техните интереси и цели, платформата ще служи като допълнителен курс, съобразен с кариерния път и цели на служителите.

И накрая, казва Ромети, работодателите трябва да бъдат ясни  относно уменията, от които наистина се нуждаят, и да насочват, обучават или да усъвършенстват служителите си, както и да насочват кариерата им в нова посока в зависимост от целите на компанията.

„Има хора със способности - казва Ромети.- Можем да ги научим на сложни умения, но базовите умения и желанието са основата, с която трябва да дойдат.“

Тя разглежда приоритета както като бизнес императив, така и като социален: „Всъщност от нас зависи да променим обществото завинаги“, казва още тя.