Пакистан посрещна в Исламабад делегациите на САЩ и Иран

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф се е срещнал и с двете делегации, изразявайки оптимизъм като домакин на ключовите преговори, ползващ се с доверието и на Вашингтон, и на Техеран. Донякъде оптимистично звучи и вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ван, който води американската делегация: „Ако иранците са склонни да преговарят добросъвестно, ние със сигурност сме готови да подадем ръка. Ако се опитат да ни изиграят, ще открият, че не сме толкова отзивчиви“.

Справедливо е да се каже, че препятствията са много, отбелязва ВВС News, посочвайки основните. Първо, Иран поставя предварителни условия, които могат да провалят преговорите, преди да са започнали. 

За начало Техеран настоява, че Ливан е включен в споразумението за двуседмичното прекратяване на огъня и изисква Израел да пректрати ударите си срещу въоръжената групировка Хизбула, действаща от ливанска територия. Това условие изглежда поне донякъде изпълнимо, макар че според САЩ не влиза в условията за двуседмичното примирие.

От своя страна Израел дава знак, че ще продължи атаките срещу Хизбула и в последните дни многократно предупреждава жителите на южните предградия на Бейрут да се евакуират, но не предприема нови военни действия. Тръмп вече заяви, че на този етап Израел и Ливан ще проявят сдържаност, а от Белия дом съобщиха, че двете страни ще преговарят следващата седмица във Вашингтон. 

Друго предварително условие на Иран предвижда като част от тоталното вдигане на американските и международни санкции срещу Ислямската република, да бъдат освободени около $ 120 милиарда замразени ирански активи – искане, което според пакистанския премиер не присъства в споразумението за спиране на огъня.

Изглежда твърде малко вероятно администрацията на Тръмп да приеме толкова съществени отстъпки, само за да започнат преговорите, коментира ВВС.

В същото време Техеран не изпълнява основната договореност за примирието – деблокирането на Ормузкия проток. Според Тръмп, Иран „се справя много зле” и е „нечестен” относно това ключово условие. 

Проливът е със статут на международен морски път, като само някои участъци попадат в териториалните води на Иран и Оман. Но след като постигна контрол над този жизненоважен воден маршрут, Иран изглежда решен да формализира властта си, наричайки Ормузкия пролив „суверенни ирански води”. 

Техеран не крие, че подготвя пакет правила за контрол над водния път, обявявайки включително нови транзитни маршрути, „за да се избегнат различни видове противокорабни мини в основната зона за трафик“.

Освен това изгежда, че Техеран експериментира и такса транзит за преминаващите кораби, като през последните седмици са му били платени такси на обща стойност около $ 2 милиона. Тръмп вече предупреди, че е „по-добре” да не се начисляват такси, а ако Иран вече го прави, „да спре сега”.

Друга ябълка на раздора с десетилетна история е ядрената енергетика на Иран и по-точно възможността да се сдобие с ядрено оръжие. Ислямската република твърди, че не прави такива опити и като част от мирното си предложение изисква международно признаване на правото ѝ да обогатява уран. 

Макар че Тръмп определи иранския мирен план като „работна основа” за преговорите, през седмицата американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че Иран „никога няма да има ядрено оръжие или възможност да си проправи път към такова“.

Друга сериозна пречка за положително развитие на преговорите е искането на Иран да бъдат премахнати всички американски и международни санкции, които от години спъват икономиката му. Най-малката пречка пред едно такова решение е фактът, че то би обвързало не само двете преговарящи страни. 

Докато бъдещето на преговорите остава неясно, много световни лидери смятат, че Тръмп е постигнал успех, след като е успял да доведе  Иран до масата на преговорите. От своя страна американският президент направи добър опит да разсее донякъде обстановката с изявлението си от днес, че към САЩ пътуват „огромен брой” празни танкери, за да снабдят света с „най-добрия” и „най-сладкия” петрол и газ.