Какво сe случва с човешкото тяло след година в космоса

Престоят му в орбита беше удължен през март, след като космическият кораб, с който той и екипажът му трябваше да летят към Земята, показа изтичане на охлаждаща течност. Оставайки още около половин година в космоса, Франк Рубио направи общо 5 963 обиколки около Земята, изминавайки 253,3 милиона км. 

Служителите на космодрума до гр. Жезказан в Казахстан помогнаха на широко усмихнатия Рубио да излезе от космическия кораб Союз MS-23, след повече от година живот в безтегловност. Сега тялото му трябва да се възстанови, но и да покаже как се е отразила тази среда на организма му – жизненоважна информация за перспективите на космонавтиката. 

Досегашни изследвания вече доказаха намаляване на мускулната и костната маса, плюс констатирано „порастване”. Според самия Рубио, гръбначният му стълб се е удължил. Колкото до състоянието на мускулите и костите, новите данни ще помогнат за определянето на най-ефективните фитнес-уреди, тренировъчни програми и хранителни добавки, които астронавтите да използват по време на полета.

Теглото не е от голямо значение в условията на ниска гравитация, но данните сочат, че в безтегловност килограмите намаляват, а чревните бактерии драстично се променят, което не е изненада при храненето с малкообемни, но висококалорийни храни и употребата на рециклирана вода. 

Кръвотокът в  тези условия се обърква и кръвта може да се натрупа в главата повече от обичайното, като събирането ѝ около очния нерв може да доведе до промени в зрението като намалена острота и структурни промени в самото око. Излагането на галактически космически лъчи и енергийни слънчеви частици също може да доведе до проблеми с очите. Атмосферата на Земята ни помага да се предпазим от тях, но на МКС тази защита изчезва. 

В орбита се променя и кожата – чувствителността ѝ се повишава и след кацането в редица случаи са констатирани краткотрайни обриви.

Тепърва ще се търсят и оценяват промени в мозъка на Франк Рубио, каквито са констатирани у други астронавти – напр. промени в двигателната функция и вестибуларния кортекс, когато тялото е лишено от обичайната ориентация „горе – долу”, както и възможно по-бавни и по-неточни когнитивни резултати. 

Едно от най-важните изследвания е влиянието на престоя в космоса върху човешкия геном, т.е., ДНК на астронавтите. Изледвания на предшественик на Рубио – Скот Кели, който през 2010 г. прекара на МКС 159 дни, показаха нещо невероятно: по време на полета, неговите теломери (структури в края на ДНК-веригите), са се удължили значително, а след приземяването му бързо са се скъсили. 

Смята се, че теломерите защитават гените ни от увреждане и са свързани с продължителността на живота ни. Типичното им развитие е с напредването на възрастта да се скъсяват. Защо тези елементи на ДНК се удължават в космоса и отново намаляват дължината си на Земята все още не е ясно, така че генетиците очакват с голям интерес тестовете на Франк Рубио. 

Преди и след полет астронавтите получават серия ваксини, основно с цел укрепване на имунната система. Но престоят им в космоса сочи известно намаление на броя на белите кръвни клетки, вероятно заради дозите радиация, които получават в околоземна орбита. Това въздействие на космическото пространство също е от решаващо значение за космическите мисии, така че след своите 371 дни на МКС, Рубио ще се възстановява и под грижите на медицински учени, преминавайки многобройни тестове и образни изследвания.