Емоционалната култура 30 години е част от учебната прогама в Дания

Наред с математиката и хуманитарните науки, от 1993 г. датските деца на възраст от 6 до 16 години имат ежеседмични часове, в които педагози изграждат емоционална култура у учениците си, развивайки  чувства на съпричастие и сътрудничество.

Уроците не са нещо като „свободен час”, разговори в кръг или неловки опити за споделяне на проблеми, обяснява сайтът за медии и образование The Think Nest. Учениците усвояват реални умения  - да разчитат лицеизраза, да приемат и да разбират различни гледни точки, да се справят с емоционални конфликти, да владеят чувствата си. Учебната програма третира емпатията като всеки друг предмет, който изисква практика и развитие.

Часовете по емпатия използват практически упражнения, които изграждат истински умения за контакти. Децата практикуват разпознаване на емоции в снимки, разиграват трудни социални ситуации и се учат на работещи техники за цивилизовано разрешаване на конфликти. Учителите ръководят дискусии за справедливост, разбиране на различията и приобщаване на различните, без да се налага изкуствена позитивност.

Програмата е революционна, потвърждаваки често пренебрегван в образователните системи факт: високите оценки в училище не гарантират житейски успех, ако децата не могат да се ориентират в отношенията, да се справят със стреса или да се отнасят към другите с елементарно човешко приличие. Датските преподаватели работят с убедеността, че учейки децата на емоционална интелигентност, им дават основно житейско умение.

Резултатите са невероятни: Дания традиционно е сред най-щастливите страни в света, при най-ниски нива на тормоз в училище, а порасналите датски деца се превръщат в емоционално интелигентни възрастни, с възпитани житейски добродетели и хуманни морални стандати. Насилието в училищата е намаляло драстично, а психичното здраве в страната се подобрява година след година.

Опитът на Дания привлича и други страни. Финландия и Норвегия внедряват подобни програми и докладват обещаващи резултати. Датският модел доказва, че отглеждането на съпричастни и състрадателни хора не е пожелателна идея, а постижима образователна политика, когато обществата разбират, че емоционалното образование е толкова важно, колкото и резултатите от изпитите.