Европейската нефтохимическа индустрия търси спасителен кораб

В същото време оцелелите нефтопреработватели са борят с високите производствени разходи и растящата зависимост от вноса на основни химикали като етилен и пропилен – градивните елементи за производство на пластмаси, фармацевтични продукти и безброй промишлени стоки.

Европейската комисия този месец обеща да подкрепи местното производство на стратегическите химикали. Част от мерките са разширяване на държавната помощ за модернизиране на заводите, както и изискване обществените търгове да дадат приоритет на европейските производства. 

Но мярката може би е твърде закъсняла, за да се обърне процесът на упадък, казват познавачи в бранша. През последните пет години например Versalis, химическият бизнес на италианската енергийна група Eni, е натрупал над € 3 милиарда загуби и е затворил две производствени единици – но пък е инвестирал € 2 милиарда в биорафинерии и химическо рециклиране.

Други глобални групи като Dow, ExxonMobil, TotalEnergies и Shell също затварят обекти или преразглеждат своите химически активи в Европа. Повечето планирани затваряния на производствени мощности са насочени към т. нар. крекинг инсталации, които превръщат въглеводородите в етилен, пропилен или други първични химикали.

В документ от март осем държави в състава на ЕС предупреждават, че до 2035 г. риск от съкръщаване заплашва 50 000 работни места в европейската нефтохимическа промишленост заради възможното закриване на 40% от съществуващите крекинг инсталации. Звучи реалистично, тъй като предприятията са предимно малки и средни, със среден коефициент на използване под 80%, което се смята за нерентабилно. 

В същото време производството на етилен в Северна Америка ще нарасне значително, а от 2025 г. до 2030 г. Китай ежегодно ще разширява капацитета си за производство етилен с 6,5%. Освен това китайски нефтохимически компании изграждат бази в Югоизточна Азия, за да изнасят продуктите си за Европа и Северна Америка, като заобикалят данъците върху въглеродните емисии и западните мита върху китайските стоки и същевременно изместват като конкуренция японската и южнокорейската нефтохимия. 

Европа изостава и по друг показател – високата цена на европейския етилен. Остарелите над 40-годишни европейските крекинг инсталации използват нафта, докато САЩ и Близкия изток са преминали на етан – страничен продукт при добива на шистов газ. По този начин европейският етилен е над два пъти по-скъп от американския и около четири пъти по-скъп в сравнение с произведения в Близкия изток. 

Така че не са един и два проблемите в европейската нефтохимическа промишленост, които изправят европейските политици пред труден избор – дали да се намесят решително или да останат зрители на залеза на химическата индустрия на континента.

В документ от март европейски страни в т.ч. Франция, Италия и Испания, призоваха за „Закон за критичните химикали“. В отговор Брюксел заяви, че ще определи стратегията си, „преди всичко” като въпрос на суверенитет. Но суверенитетът си има цена, казват анализатори, посочвайки за начало несравнимо по-скъпите европейски производства. 

Все пак прогнозата е, че европейската нефтохимическа индустрия няма да изчезне, а ще се съсредоточи в няколко доминиращи производствени конгломерата. Така например компанията INEOS, която управлява едно от най-модерните нефтохимически европейски съоръжения в Кьолн, сега изгражда в Антверпен крекинг инсталация за € 4 милиарда, използваща като суровина етан, Съоръжението, което ще влезе в експлоатация през 2026 г., е първото подобно строителство с конкурентен капацитет от около 30 години насам. 

Друго решение предприема австрийската OMV - сливане на стойност € 60 милиарда с Националната петролна компания на Абу Даби, което ще формира Borouge Group. Плановете са компанията да изнася полимери за Европа, влизайки в директна конкуренция с американските и азиатски производители. Така че перспективи има – въпросът е как ще се разпредели европейската нефтохимия на територията на ЕС.