Износът на „Газпром” за Европа удари историческо дъно

Позовавайки се на статистиката на Турски поток – единственият път на руски газ за Европа, Reuters посочва точните цифри: 9.93 милиарда куб. м. руски газ, изнесен през първите 7 месеца на 2025 г., при 18.3 милиарда куб. м. за същия период през 2024 г., т.е. износът през 2025 г. е на нивата от 70-те години на миналия век. Ако спадът продължи в това темпо, износът на „Газпром” за Европа до края на 2025 г. ще бъде около 17 милиарда куб. м, т.е., нов антирекорд и „скок” в миналото.

Историята на „Газпром” показва, че към средата на 70-те години към европейския газов пазар са експортирани 19.3 мииарда куб. м. годишно. Това количество обаче скача рязко след договор с Германия от 1980 г., предвиждащ годишни доставки на 54.8 милиарда куб.м. природен газ. 

В пика на износа през 2018 – 2019 г. Европа е получавала от „Газпром” между 170 и 180 милиарда куб. м синьо гориво, но след руското нахлуване в Украна обемите спадат до 28 милиарда куб. м. през 2023 г. и 32 милиарда куб. м. през 2024 г. 

Тази година обаче Украйна не поднови договора си с „Газпром”, затваряйки своя газопровод за руския газ. И въпреки че от тогава доставките по Турски поток са нараснали със 7% на годишна база, това не компенсира транзита по украинския газопровод, чийто капацитет е над 140 милиарда куб. м годишно.

Макар че разработва най-големите газови находища на планетата, „Газпром” остава без възможности да продава, така че е принуден да намали производството - според Росстат, с 3,2% на годишна база през първата половина на годината, а на втечнения природен газ (LNG) с 5,2%.

Миналата година „Газпром” е добил 416,19 милиарда куб. м природен газ, но е продал 355.23 милиарда куб. м, т.е., в запасите на компанията са останали около 60 милиарда куб. м. газ – количество, сходно например с производството на ОАЕ (55 милиарда куб. м) или три пъти по-голямо от годишното потребление на Полша (20 милиарда куб. м).

Същевременно нов газов договор с Китай не е подписан, а проектът за газов хъб в Турция е замразен. Москва търси варианти да оползотвори свръхпроизводството си, пише Reuters – напр. с газови електроцентрали, захранващи центрове за данни, съоръжения за изкуствен интелект и дори въгледобивната промишленост, която също не процъфтява. 

Но на този етап това са само планове, докато Русия продължава да губи позиции на европейския газов пазар, където доминираше от съветско време. Близо 50 години експортът на енергийни суровини осигуряваше валутата, с която Москва купуваше западни технологии, оборудване и потребителски стоки – докато днес, след близо три години и половина война, Русия е най-големият пазар на Китай.