Около древен амфитеатър откриха череп на мечка – участник в гладиаторски игри

Около древен амфитеатър откриха череп на мечка – участник в гладиаторски игри

Това е първото археологическо доказателство за участие на мечки в битки в Римската империя

Счупен череп на кафява мечка, открит до римски амфитеатър в Сърбия, показва, че преди около 1700 години животното е било държано в плен в продължение на много години и че преди смъртта си е страдало от инфекция. Това откритие е първото пряко свидетелство за използването на мечки в гладиаторски представления и нагледно разкрива жестокостта на зрелищата в Римската империя, пише Live Science.

„Не можем с пълна увереност да кажем, че мечката е загинала директно на арената, но събраните данни сочат, че травмите са получени по време на представления, а последвалата инфекция вероятно значително е ускорила смъртта ѝ“, казва водещият автор на изследването Неманя Маркович, старши научен сътрудник в Института по археология в Белград.

В статия, публикувана в списание Antiquity, Маркович и колегите му подробно описват фрагментирания череп на кафява мечка (Ursus arctos), разкопан през 2016 г. близо до амфитеатъра във Виминациум – римски укрепен град на територията на днешна Сърбия.

Амфитеатърът във Виминациум е построен през II век сл. Хр. С овална форма и високи стени, той е побирал около 7000 зрители. Черепът на мечката е намерен до входа на амфитеатъра заедно с други животински кости, включително кости на леопард.

„Животните, убивани на арената, често били разфасовани наблизо – месото се разпределяло, а костите се изхвърляли около амфитеатъра, рядко ги заравяли на специални места“, добавя Маркович.

Мечките биха могли да имат различни роли: да се бият с венатори (гладиатори-ловци), да влизат в схватки с други зверове, да участват в екзекуции на престъпници или да изпълняват номера. Анализът на черепа на кафявата мечка показва колко жестоки са били тези представления.

Чрез анализ на древна ДНК учените установяват, че мечката е била мъжка, местен екземпляр. По състоянието на зъбите ѝ стаав ясно, че по време на смъртта е била около шестгодишна. Радиовъглеродното датиране на костите показва период между 240–350 г. сл. Хр. – време, когато във Виминациум редовно са се провеждали гладиаторски игри.

Голямата рана в предната част на черепа имала белези на зарастване, но и признаци на инфекция. Изследователите предполагат, че такава травма е можел да нанесе венатор, въоръжен с копие. По челюстите също се откриват признаци на инфекция, а по кучешките зъби – необичайно износване. В плен мечките често гризат решетките на клетките, което води до такива увреждания на зъбите и челюстите.

„Тази мечка най-вероятно е била държана в плен с години. В такъв случай тя многократно е участвала в представления във Виминациум“, отбелязва Маркович.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: