
Защо нощем небето е черно, след като има толкова много ярки звезди?
- Наука
- Текст:

Отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден: небето е тъмно, защото през нощта е тъмно. Но всъщност не всичко е толкова просто, пише faktodrom.com.
Да започнем с факта, че дори през деня небето ни е синьо единствено и благодарение на атмосферата. Ако нея я нямаше, въпреки светлината на Слънцето небето щеше да е тъмно и през деня (както е на Луната, където липсва атмосфера). Космосът е черен сам по себе си, но защо? Та нали той буквално е пълен с най-ярките звезди? Защо тогава през нощта небето е тъмно, ако Вселената е безкрайна и е изпълнена с ярки звезди?
Първият, който си задава този въпрос е математикът Йохан Кеплер. Физикът и астроном Галилео Галилей с помощта на телескоп доказва, че съществуват звезди, които не могат да се видят с невъоръжено око. Кеплер предполага, че ако, наимрайки се в гъста гора, виждаме само плътни дървета, които стоят неподвижно, тогава, при изучаването на Вселената би трябвало да виждаме само звезди, а Космосът би трябвало да е светъл от тяхната светлина.
Предположението на Кеплер се основава на факта, че звездата може да свети вечно и да отдава безкрайно количество светлина в пространството. А това не е така. В действителност, междузвездните разстояния са толкова огромни, че дори ако всички звезди във Вселената преобразуваха цялата енергия в звездна светлина, това не би било достатъчно, за да ке запълни цялото пространство със светлина и съответно нощното небе на Земята да стане светещо.
Можем да си представим това като огромна вана с твърде малко количество вода. Звездите просто нямат толкова много енергия, за да напълнят цялата Вселена със светлина, затова и пространството изглежда тъмно. Този факт учените наричат парадокс на Олберс, в чест на германския астроном, който пръв повдигна темата в широките научни среди през 1826 г.
Също така, сред учените отдавна битува убеждението че тъй като повечето звезди са "червени джуджета" (а те са около 70% от всички звезди), то нощното небе би трябвало да е червеникаво, но това се оказва невярно. През 2002 г., анализирайки светлината от 200 000 галактики, учените от университета Джон Хопкинс (САЩ) стигат до извода, че осредненият цвят на Вселената е бледо зелен. След известно време обаче прецизните изчисления показват, че всъщност цветът на Вселената е по-близо до сиво-кафявия.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
