Природата може да „превземе" и градовете с помощта на хората

Озеленените покриви в Лондон се множат и се превръщат в оазиси за дивата природа, приютявайки видове, смятани за отдавна изчезнали от Острова. Най-новите обитатели, открити на покривната тераса на офис сграда в Лондонското Сити, са рядък вид представители от семейството на орхидеите, смятан за изчезнал от флората на Обединеното кралство, тъй като не е забелязван от 1989 г., при това – в Корнуол, съобщава bbc.com.

Орхидеите Serapias parviflora обикновено се срещат в средиземноморския басейн и по атлантическия бряг на Франция, Испания и Португалия. И сега са открити в Лондон, на покрива на Nomura International, и то представени с всички 15 разновидности на цветното семейство. Ентусиазмът от откритието е неотразим след разочарованието, когато преди около 20 години тези орхидеи изчезват от Корнуол и се смяташе, че вече не се срещат като диворастящ вид във Великобритания. 

Покрит с гъст килим от треви и цветя, огромният покрив на Nomura International е рай за дивата природа и биоразнообразието със своите 159 растителни вида и 17 вида пчели. Сухият и топъл бетонен градски остров с подходяща почва е идеална среда и за редките орхидеи, които цъфтят само няколко седмици. Еколозите казват, че с промяната на климата в Лондон вероятно ще се развият още средиземноморски видове.

Екипът, който се грижи за покривната градина, е зябелязал едва поникналите орхидеи преди около месец, а преди дни дребните цветчета вече са започнали да разцъфват. Как са попаднали семената им на покрива на японската инивестиционна банка в Лондон, е пълна загадка, макар че могат да изминат големи разстояния с южните ветрове от Европа или в пясъчните облаци от Сахара. 

Вероятно на лондонския покрив семената са имали шанса да поникнат и разцъфтят в симбиоза с т.нар. микоризални гъби. Този вид се развива под повърхностния слой на почвата и образува гъста мрежа от фини гъбични нишки, които извличат от почвата хранителни вещества, например азот и фосфор, и ги пренасят към корените на околните растения, а в замяна получават от тях захари, които растенията произвеждат в процеса на фотосинтезата. В горите, например, нишките на една такава гъба могат да обхванат до 100 кв. м, а под един хектар гора мрежата им достига до 6 тона тегло и дължина – зашеметяващите 100 милиона километра, коментира DW. 

Учените вече знаят доста за взаимовръзките между микоризалните гъби и горските дървета. Сега е наред проучването на възможната комуникация между самите дървета, с помощта на магичните бели гъбични нишки, 

Колкото и да мислим, че познаваме природата, тя винаги намира начин да ни покаже, че сме едва на прага на познанието за нея.