Пътят на Китай към икономически разцвет минава през „Тянанмън”

След този икономически бум, сега китайското правителство иска да промени имиджа на страната в посока на демократичните храктеристики. За младите китайци това е добра новина. За средното поколение и по-възрастните обаче означава да забравят как започна всичко само преди 30 години. Тогава, осъзнавайки стресиращото ниво на бедност и едва кретащата си социалистическа икономика, Китай предприе основни промени и започна да разрешава частни компании и чуждестранни инвестиции – ход, който предопредели днешния просперитет, но и създаде условия за корупция, голяма като страната. След поосвободената бизнес инициатива и все още живите спомени за жестоките ограничения на Културната революция, у китайците бързо се зародиха и надежди за по-голяма политическа прозрачност и демократични свободи. 

В средата на 80-те години в Пекин започват мирни студентски протести с такива искания. Естествен сборен пункт и символ на протестната вълна е площад „Тянанмън”. В началото на юни 1989 г. протестират вече около един милион души. Първоначално китайското правителство не предприема директни действия, но хардлайнерите надделяват и през втората половина на май в Пекин е обявено военно положение. На 3 и 4 юни към площад „Тянанмън” се насочва войска, която помита протестиращите, изпълнявайки правителствената задача „да овладее района”. Никой не знае със сигурност броя на жертвите – китайското правителство твърди, че са около 200 цивилни и няколко десетки военнослужещи, но според тогавашния посланик на Великобритания в Пекин са около 10 000 души.

Снимка - wallpapercave.com

Днес, 32 години по-късно, темата „Тянанмън’1989” e табу. Възпоменателни събития в памет на жертвите са забранени. Правителството контролира напълно социалните медии и усърдно трие постове с подобно съдържание. Хонконг и Макао бяха единствените китайски територии, където хората свободно отбелязваха годишнината от репресиите. Всяка година на 4 юни в хонконгския парк „Виктория” многохилядни тълпи се събираха на мирно бдение. Миналата година обаче властите го забраниха с формалния аргумент за пандемичните условия. Въпреки това десетки хиляди се стекоха към парка, събаряйки издигнатите барикади. За втора година и властите в Макао не разрешават възпоменателни инициативи.

Но днес властите в Хонконг се „презастраховаха”, като арестуваха демократичната активистка, адвокат Чоу Ханг Тонг за намерението ѝ да запали на улицата свещ, за да почете паметта на жертвите. Преди няколко дни е арестуван и 20-годишен младеж, който разнасял флаери с покана за традиционното бдение в парк „Виктория”. И двамата задържани са обвинени в „популяризиране и обявяване на неразрешено събрание“.

„Това ще бъде първият 4 юни след приемането на Закона за националната сигурност”, казва адвокат Чоу Ханг Тонг пред BBC малко преди ареста. Но според нея, след като 30 години Хонконг е изразявал почитта си към жертвите, традицията няма да изчезне, защото е „в ДНК на хонконгците”. Мрачната годишнина ще отбележи свободно само Тайван.

Китай постигна целите си в икономически план, несъмнено, повишил се е и жизненият стандарт в страната. Хонконг нямаше нужда от това. Градът остров, който от 1997 г. се върна в пределите на Китай като независим административен район, бе световен финансов център с процъфтяваща икономика в резултат на демократичните свободи, постигнати в периода на британското управление (1945 – 1997). Но стилът на живот в Хонконг, меко казано, не съвпада с официалната политика на Китай. Днес по улиците на Хонконг патрулират близо 7000 полицаи, хонконгци отстояват все по-трудно демократичните си права, а Китай търси демократична окраска на имиджа си – само преди дни правителството разреши по три деца на поданиците си и непрекъснато разширява грижите за тях, вкл. чрез мощна и мащабна система за лицево разпознаване напр., която информира властите във всеки един момент къде сте и какво правите.