
Къде в Европа са най-образовани
- Актуално
- Текст:

На университетско образование в Стария континент са заложили 47,6% от представителките на нежния пол, при 36,5% висшисти мъже, Този дисбаланс обаче не се отразява във високата наука, където силният пол определено преобладава. Показват го и европейските езици, с често срещани думи, разграничаващи професиите по полов признак (учител - учителка, лекар - лекарка и т.н.), но в нито един европейски език няма дума от женски род за жена-учен. В българския език също се наложиха езикови формули като „Тя е професор / доцент / хирург / инженер / архитект / преводач / художник и пр.
Превесът на жените с висше образование не се отразява и в заплащането. В повечето европейски страни мъжете висшисти получават по-високи заплати от колежките си със същата образователна степен. Това неравенство владее и трудовия пазар, изискващ по-ниско образование, като често доходите на среднисти с професионална квалификация са по-високи от тези на висшистите.
Като цяло, почти една трета от европейците (31%) са с висше образование, 35% - с полувисше и професионално след гимназия, близо 10% със средно и над 23% - с прогимназиално или начално. Делът на населението с висше образование е по-висок в Северна Европа, скандинавските и балтийските страни.
На първо място по процент висшисти е Ирландия, където близо половината население (49.8%) е завършило университет. В тази класация България е под средното ниво - с университетски дипломи са 27.8% от българите, с което водим пред Словакия (27.1%), Черна гора (24.6%), Чехия (24.1%), Хърватия (23.8%), Сърбия (23.4%), Северна Македония (22.1%), Турция (20.6%), Италия (18.5%) и Румъния (17.4%)
Това разпределение в голяма степен повтаря статистиката за населението с най-ниска образователна степен – начално и прогимназиално образование. По този показател води Турция с 61.8% слабо образовани хора. По-добра е ситуацията в Португалия (46.2%), Италия (41.7%), Малта (40.8%) и Испания (40.1%). У нас с начално и основно образование са 17.6% от населението. Най-нисък е процентът на слабо образованите в Чехия (6.7%), Словакия (7.8%), Латвия (8.3%) и Полша (8.5%).
Полувисшето образование и професионалните курсове след гимназия са привлекли над 45% от европейците, с най-висок дял в Чехия, (63,9%), Полша (52,2%) и Германия (47,4%).
Същевременно, хората в много страни повишават образователния си статус чрез все по-популярното учене през целия живот. През 2022 г. 31.8% от европейците във възрастовата група 25 – 74 години са взели висше образование, което бележи голям скок в сравнение с цифрите за 2004 г. (12.7%).
За съжаление, най-слаба амбиция или възможности в тази посока показваме българите. Към късното студентство у нас са се насочили едва 1.7% от хората на възраст от 25 до 64 години, докато цели 36.8% от шведите в тази възрастова категория са повярвали в способностите си и са взели университетски дипломи.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
