
Слънчевата система имала формата на кроасан?
- Знание
- Текст:

Слънчевата система съществува в нещо като балон. Слънчевите ветрове и потоците слънчева радиация се стичат навън, оформяйки границите на слънчевото влияние, в рамките на които обектите в Слънчевата система са защитени от мощната космическа радиация. Така очертаното пространство се нарича хелиосфера и ако разберем как работи, може би ще разберем поне отчасти как се е зародил животът на Земята и какво представлява Слънчевата система.
Тъй като не виждаме границите ѝ, не е лесно да разберем нейната форма. Според астрофизика Джеймс Дрейк от Университета на Мериленд „начинът, по който галактическите космически потоци могат да проникнат в хелиосферата, може би се влияе от структурата ѝ – има ли гънки, извивки и подобни неща“, Базата на тази хипотеза са данните от космическите сонди - New Horizons, която пътува да далечните краища на Слънчевата система, и двете сонди Voyager, които дори пресякоха границата на хелиосферата и в момента си проправят път през междузвездното пространство.
Именно по тези данни данни астрономите предполагат, че хелиосферата вероятно се е развила във формата на гигантски космически кроасан. Те смятат, че това се дължи на неутралните водородни частици (тези, които не носят електричен заряд), чиито потоци се вливат в Слънчевата система от междузвездното пространство. В резултат на взаимодействието между слънчевото магнитно поле и междузвездното магнитно поле се получават хелиосферните потоци. Те тръгват от полюсите на Слънцето, но не в права посока, а по траектория, която тласкана от междузвездните неутрални водородни потоци, се извива като върховете на кроасан, оформяйки така наречените „опашки” на хелиосферата.

Подобно движение се наблюдава и при други астрофизични потоци и също като тях, хелиосферните потоци са нестабилни, а и самата хелиосфера също изглежда е нестабилна. За да разбере защо, чрез изчислително моделиране екипът е създал модел, фокусирайки се върху потоците неутрални водородни атоми. Знае се, че те протичат през Вселената, но не и какъв ефект биха могли да имат върху хелиосферата.
Изключвайки неутралните атоми от модела, учените установили, че при симулацията слънчевите ветрове стават стабилни и праволинейни. Но когато ги поставят обратно, „нещата започват да се огъват, централната ос започва да се клати и това означава, че нещо вътре в хелиосферните струи става много нестабилно“, обяснява астрофизикът Мерав Офер от Бостънския университет, ръководител на изследването.
Учените си обясняват това с взаимодействието между неутралния водород и йонизираната външна област на хелиообвивката. Създава се нестабилност от типа Рейли-Тейлър, т.е., такава, каквато възниква при сливане на две течности с различна плътност. От своя страна това предизвиква мащабна турбуленция в опашките на хелиосферата и ги извива във формата на кроасан.
Това ясно и елегантно обяснение може би ще изясни разбираненето ни за начина, по който галактическите космически лъчи навлизат в Слънчевата система и от там – процесите в радиационната ѝ среда извън защитното магнитно поле и земната атмосфера.
„С нашият модел не се опитваме да търсим стабилност в хаоса, а да определим причината за нестабилността на хелиосферата – именно, неутралните водородни частици“, казва Офер.
Следващото предизвикателство пред учените е да разберат защо този модел се е получил в Слънчевата хелиосфера, но не и при други космически модели.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
