
Земеделието все повече се превръща в обект на науката
- Наука
- Текст:

Емисиите парникови газове от селското стопанство и замърсяването на водите от земеделието с азот са основни екологични проблеми в САЩ и разрешаването им е приоритетна тема. Ключът е да се подпомагат усилията на фермерите за опазване на околната среда и да се подобряват доходите им.
Научен екип на Университета в Минесота разработва нов инструмент, който ще позволи на фермерите да си направят предварителен бюджетен баланс на всички планове за намаляване на азота, да са наясно с разходите, възвръщаемостта и маржовете, като тези показатели може да се персонализират за всяко конкретно стопанство.
Учените смятат, че с получените резултати фермерите ще могат да вземат информирани решения. Това не само ще им спести пари, но и значително ще намали замърсяването на околната среда.
Досега използваните модели не даваха възможност за персонализирани прогнози за всяка ферма в американския царевичен пояс, тъй като разходите за изчисление и съхранение на културите в голям мащаб са много високи. Новият инструмент преодолява това и предлага работещи формули за икономическо прогнозиране в земеделието.
В статия, публикувана в IOPscience, изследователският екип показва поредица от метамодели, базирани на машинно обучение, които почти идеално имитират модела при отглеждане на дадена култура и изчисляват прогнозните разходи с отлична бързина. Учените са генерирали милиони симулации при различни обеми на производствените площи и са разрешили два основни въпроса за създаване на устойчиво производство – къде решително трябва да се намали замърсяването и какви са ефективните стъпки за това при различните модели на управление.
Разработените математически модели включват четири ключови фактора: добиви, емисии на натриев оксид, замърсяване на земеделските води с азот и промени в органичния въглерод в почвата. Прилагането на тези модели ще пести разходи, ще намали емисиите парникови газове и ще подобри качеството на въздуха и водата.
Тези ключови показатели за устойчивост може да се приложат и по-нататък по веригата – в работата на хранителните компании и компаниите за доставки.
Събраните данни са довели и до едно важно откритиие – установени са „горещи точки”, където прекомерната употреба на азотен тор може да се намали, без това да се отрази на добивите. Научният екип предлага и редица регенеративни практики, например смяна на посевните култури и система за подбор на новите растителни видове за посев, съобразно данните за конкретните почвени и климатични условия.
Изследването е финансирано от програмата AGREETT на Университета в Минесота, Националната научна фондация и Американската агенция за енергийни изследвания (ARPA-E).
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
