
Ще получаваме ли енергия по модела на Слънцето и звездите
- Актуално
- Текст:

Така наречения токамак, е съоръжението, в което чрез реакция, подобна на тази в ядрото на Слънцето, учените планират да генерират чиста енергия.
През 2006 г. в Париж САЩ, ЕС, Русия, Китай, Индия, Япония и Южна Корея подписаха споразумение за проект и строителство на Международен термоядрен експериментален реактор (ITER), припомня Euronews. Днес 35 държави си сътрудничат в изграждането на камерата, която завършена ще тежи 23 000 тона и ще издържа температура от 150 милиона градуса по Целзий.
До момента науката работи по два метода за ядрен синтез. В единия, който се експериментира в САЩ и това лято постигна значителен успех, малко количество от две форми на водород – деутерий и тритий – се обстрелва с лазери, което предизвиква сливане на атомните ядра и генерира енергия.
Проектът ITER работи по втори вариант – ядрен синтез с магнитно задържане: в камера с обем 800 кубически метра, снабдена с различни системви за затопляне, 2 до 3 грама деутерий и тритий се нагряват до 150 милиона градуса. Магнитно поле ограничава получените частици, с изключение на неутроните, които блъскайки се в стените на камерата, загряват с топлината си вода, обграждаща съоръжението. Теоретично, получената пара, ще задвижва турбина.
И двата метода използват несравнимо по-малки количества радиоактивни материали от сега съществуващите ядрени централи, които работят на обратния принцип – разделяне на атома. Но въпреки редките катастрофални ситуации, тази в Чернобил от април 1986 г. напомни зловещо, че технологията не е безрискова, плюс че оставя огромни количества радиоактивни отпадъци, които се заравят в геоложки хранилища дълбоко под земята - подход с неясни последствия.
За разлика от това, една инсталация за ядрен синтез с мащаба на ITER би генерирала енергия от едва няколко грама водород, при несравнимо по-висока степен на безопасност. Предизвикателството е да се построят реактори с гарантирана издържливост, както разбира се, времето и разходите, необходими за това. Графикът за ITER предвижда системата да влезе в пълна експлоатация през 2035 г. Междувременно, първоначално предвидените разходи от € 5 милиарда, нараснаха до € 20 милиарда.
Друг проблем е международното сътрудничество, което изисква ангажимента на множество държави да работят заедно поне 40 години. Днес повече от всякога е ясно, че геополитически различия са възможни, но засега науката устоява, следвайки стремежа на учените да се изправят пред климатичните промени с чиста енергия от енергийни източници без въглерод.
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
