Изкуственият интелект като скулптор?

„Творбата” е изложена в Националния музай на науката и технологиите в Стокхолм, като един от експонатите в сферата на научния експеримент. Авторите ѝ - шведската група за машинно инженерство Sandvik Machining Solutions, са избрали помпозната формулировка „Невъзможната статуя”, за да изяснят идеята си – да съберат в една скулптурна фигура стиловете на петима големи скулптори – Микеланджело, Роден, Кете Колвиц, Котаро Такамура и Аугуста Савидж. 

Само по себе си, събирането на стилове е мисия със съмнителен резултат. Някои наричат условното "обединение" на петимата гении на скулптурата „Мечтаният екип” -  но дали те биха искали да са „екип”? Това, което Sandvik всъщност са направили, е че са „напъхали” в ИИ информация за стиловите характеристики на петимата епохални творци, и ако резултатът показва нещо, то е че поне майсторите на длетото няма защо да се безпокоят от упражненията с ИИ. 

Ако трябва да се изведе най-осезаемата „липса” в продукта, то това е липсата на вкус и въздействие. Изработена презицно от стомана, висока 1.5 м и с тегло 500 кг, „Невъзможната скулптура” неминуемо повдига въпроса – трябва ли да се влагат толкова човешки знания, умения, време и средства, за да се създаде нещо, което след първия поглед всеки би отминал  и би го забравил, докато шедьоврите на посочените творци носим в съзнанието си цял живот, след като веднъж сме ги видели.

Sandvik, разбира се, са горди с резултата си, за който са използвали три софтуерни програми с ИИ, избрали са „дизайна”, преобразували са 2D изображението в 3D модел, използвайки софтуер за оценка на пространствената дълбочина и друг – за оценка на човешката поза, след това с десетки цифрови симулации са тествали „производствения процес”...  

Какво биха им казали Микеланджело или Роден? Доколкото познаваме школите и учениците им, вероятно нещо от сорта – „Ами опитахте се, не става, така че по-добре си намерете истинска работа”.

Трудно е да се определи „Невъзможната статуя”. Един от сравнително сполучливите опити на dailyscandinavian.com е „андрогенна персона, държаща глобус”. По-артистично определение е „вихър от неръждаема стомана във формата на човек”, или пък най-краткото – „огромен трофей за някаква награда”.

„Това е истинска статуя, създадена от петима различни майстори, които никога не биха могли да си сътрудничат в реалния живот“, казва Паулина Лунде, говорител на Sandvik. „Създадена”, разбира се, е въпрос на интерпретация в случая. Петимата колоси на скулптурата не само не биха могли да си сътрудничат, но „Невъзможната статуя” показва, че поне по този начин, всъщност и не трябва.

Изглежда, че един от кръстниците на ИИ, Ян Лекун от Меta, поне в областта на изкуството ще се окаже прав – ИИ не е заплаха, защото „няма физическа интуиция и няма да достигне човешкия интелект”. „Невъзможната статуя” показва, че купищата данни, заложени в ИИ, не го доближават до естетиката.  Друга интересна "липса" при ИИ е, че не разбира спортните състезания и мачове...

Sandvik Machining Solutions всъщност извеждат смисъла на работата си, посочвайки „подобрена производствена ефективност, при икономия на материали и намалени отпадъци – гаранция за най-високо качество”...  може би в леярството?

„Не трябва да се страхуваме от това, което ИИ прави с творчеството, или с концепциите, изкуството и дизайна. Просто трябва да се адаптираме към едно бъдеще, в което технологиите ще са част от начина, по който създаваме концепции и изкуство“. каза за AFP Джулия Олдериус, която отговаря за концепцията на музея - може би опасявайки се да не звучи "демоде". Но пък звучи концептуално, напомняйки старата максима – теоретиците на изкуството са просто неуспели творци.