
Образованието не е състезание
- Образование
- Текст:

Заедно с поотслабването на ковид-пандемията, световните медии редовно ни информират за последиците ѝ върху психиката. Все по-често обаче се появява и неприятният въпрос – вирусът ли е причината, или начинът ни на живот.
Чупете рекордите - това е налагащият се модел, който се вплита все по-дълбоко в една ширеща се тенденция на съвремието - всеки трябва да иска да победи, да успее, да превъзхожда другите. Тази „луда надпревара” прониква в опасно много области на живота – „Премини границите, надмини всички!” – и практически обсебва и доминира съдбата ни. Вече е нещо обикновено и прието да съкратите курса си на обучение в университета, да вземете два-три семестъра за един, за да се дипломирате по-рано от другите и да заемете по-рано „мястото”... Бързащите студенти вземат изпит след изпит като завоеватели, отдали душа и тяло на идеята да учат, да учат, да учат, пише bbc.com.
Във висшето образование състезанието, желанието да изграждате ежедневието си около успеха е модел, изключващ всеки, който не се справя и остава „назад“, всеки, който реши наред с ученето да развие и себепознание. И има риск този модел да стане токсичен – преди всичко за тези, които го преследват.
В ученето, естествено, няма нищо лошо и за мнозина то може да е всичко – но пък за други може да не е така и това не ги прави „втора категория” хора. Те просто са извън доминиращите стандарти, т.е. не са обсебени от успеха, но това не спира и родители, и преподаватели да им навират в очите мрачната перспектива за „затворени врати”, зле платени работни позиции и всякакви несгоди на едно несигурно бъдеще.
Всъщност атмосферата в един УНИВЕРситет би трябвало да включва не само похвали и успехи, но да бъде и приобщаваща среда, която не изхварля зад борда онези, решили да инвестират усилия и в нещо друго. Историята на „високата” наука е пълна с примери на студенти със средни учебни резултати и най-високи научни постижения.
В същото време днес социалните медии са пълни с постове на разгневени или отчаяни студенти, които не искат да станат жертви на култа към успеха и не виждат в образованието само поле за принудителна конкуренция, а развитие в многообразна творческа общност с гъвкава образователна политика. Тревожното е, че в крайна сметка твърде голям процент от тези млади хора намират отдушник на своя гняв и отчаяние в кабинетите на психиатри и психоаналитици и това става част от ежедневието им за цял живот.
Образованието е важно, но не е по-важно от изграждането на характер. И ако университетите са огледало на поколенията, минали през тях, това е именно защото са били не „състезателни писти”, а общности със свободен дух, създаващи чувство за принадлежност. Днес обучението на всички нива често пропуска това и с лекота лепва някому позорното клеймо „не се справя”, вместо да му вдъхне увереност, че ще намери себе си във времето и може би - в друга област.
Пандемията накара всички ни да преосмислим приоритетите си и да поставим под въпрос набелязаните цели. И показа ясно, че животът не е състезание. Ученето - също, и да му се посветиш е точно толкова добро и ЛИЧНО решение, както и да не го направиш по наложилия се модел. Защото и в бясната надпревара, и в търсенията си е важно да поемем въздух, да устоим, да не се предаваме, а да приложим и към себе си идеята за устойчивост, която така смело, настоятелно и мащабно поставяме сред условията за съществуването на планетата.
Така че, да захвърлим съмнителните бързоходни галоши на щастието и да извикаме като Андерсеновия папагал: „Не, нека бъдем най-сетне хора...”
Още по темата във
facebookСподели тази статия в:

Световните цени на петрола намаляват с 1,7%

Търговската война между САЩ и Китай застрашава и руската икономика

Amazon изстреля в орбита първите си интернет спътници

Край на последния европейски оазис със „златни паспорти”

Светът отбеляза рекордни военни разходи от края Студената война

СЗО заяви за ускоряване на развалянето на продукти поради глобалното затопляне

Въпреки разногласията заради търговската война, Китай ще сподели лунните проби със САЩ

САЩ и Украйна могат да подпишат тази седмица сделката за ресурсите
