Как Тръмп атакува Китай с мита и заздрави връзката му с Русия

Докато Тръмп твърди, че преговаря с Москва за мир в Украйна, Си Дзинпин беше „основен гост” на парада на победата, демонстращ руската военна мощ, пише Dеutsche Welle (DW). В своя статия китайският лидер заклейми „едностранната хегемония и тормоз“, визирайки както осакатяващите санкции спрямо Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, така и митата на Тръмп.

Сега Русия се нуждае от Китай повече от всякога, казват анализатори пред DW. През февруари 2022 г. двете страни подписаха споразумение за икономическо, военно и дипломатическо партньорство „без ограничения“. От началото на войната в Украйна руският износ за Китай се е увеличил с 63%, докато с огромния си внос Китай укрепва военновременната икономика на Москва.

Твърдейки, че запазва неутралитет относно войната в Украйна, Пекин сключи твърде изгодна сделка, снабдявайки се с руски петрол и газ на цени с огромни отстъпки. Русия и Китай заздравиха и военните си връзки, увеличиха съвместните военни учения и споделят авангардни отбранителни технологии.

Китай зае нишата, която оставиха западните държави, изтегляйки се от Русия. Останала без стоки и технологии, които не може да произвежда, Москва отвори руските пазари за Китай, внасяйки не само продукти за отбранителната си индустрия, за да поддържа войната в Украйна, но и огромни обеми от най-широк кръг потребителски стоки. 

Според Си Дзинпин, това „прагматично сътрудничество изгражда неразривна връзка“, основана на взаимно доверие. 

В същото време Китай остана непокорен, но и пресметлив пред високите мита на Тръмп. Без да се огъва, Пекин предупреди останалите държави да не пренебрегват китайските интереси, бързайки да сключат търговски споразумения със САЩ. По този начин Китай се очерта като сериозен противовес на непостоянната протекционистична политика на САЩ, демонстрирайки съюза си с Москва като основа на глобалната стабилност.

Но пред икономическите връзки между Пекин и Москва стоят вторичните санкции на САЩ и редица други държави. През февруари тази година, когато Министерството на финансите на САЩ наложи санкции върху 183 кораба, два от най-големите руски производители на петрол и свързани с тях фирми, износът на суров петрол от Русия за Китай падна с 18%.

Това накара много китайски банки, предприятия и износители да се разколебаят и дори да се оттеглят от дейностите си в Русия. Но митата на Тръмп окуражиха китайския бизнес да игнорира опасенията си и да използва всички вратички, за да заобикаля вторичните санкции, навлизайки все по-активно в търговията с Русия – в случая с петрола чрез алтернативни платежни системи и т. нар. руски сенчест флот. 

На дневен ред отново излезе и замразеният проект за газопровода „Силата на Сибир 2”, превръщайки се в една от основните теми на разговорите между Владимир Путин и Си Дзинпин при настоящото му посещение. Москва от години неуморно предлага на Пекин да финализира проекта, като запознати с въпроса в Кремъл дори сега твърдят, че преговорите са в „активен етап”. 

Но остават много нерешени въпроси – напр. маршрутът през Монголия, така че поне засега е малко вероятно „Силата на Сибир 2” да се съживи чрез сключена сделка. Междувременно, Китай е диверсифицирал енергийните си източници и едва ли ще иска да се върне към един основен доставчик. 

Много обстоятелства и много допирни точки във вижданията свързват Москва и Пекин, но в тази връзка Русия системно задълбочава безпрецедентната си зависимост от Китай, заемайки все повече позицията на молител, отбелязват експертите пред DW. Намесвайки се със своите мита – и докато твърди, че търси мир за Украйна, американският президент всъщност заздрави връзката между Пекин и Москва, засилвайки позициите им в глобалния (дис)баланс.